ТЕКСТ 25
бхеджире мунайо 'тхгре
бхагавантам адхокаджам
саттва вишуддха кемя
калпанте йе 'ну тн иха
бхеджире – отдаваха служене; муная – мъдреците; атха – така; агре – по-рано; бхагавантам – на Божествената Личност; адхокаджам – Трансцендентното; саттвам – битие; вишуддхам – над трите проявления на природата; кемя – да извлекат висшето благо; калпанте – заслужават; йе – онези; ану – следват; тн – тези; иха – в материалния свят.
По-рано всички велики мъдреци отдаваха служене на Божествената Личност, защото тя съществува над трите проявления на материалната природа. Те я обожаваха, за да се освободят от материалната обусловеност и с това да получат най-висшето благо. Всеки един, който следва тези велики авторитети, също става достоен за освобождение от материалния свят.
Религията не е предназначена за получаване на материални блага, нито пък само за да се научат хората да разграничават духа от материята. Крайната цел на религиозните дейности е човек да се освободи от материалното робство и да възобнови свободния си живот в трансценденталния свят, където Божествената Личност е Върховната Личност. Следователно законите на религията са установени от самата Божествена Личност и целта на религията не е известна на никой друг, освен на махджаните, упълномощените представители на Бога. Богът има дванайсет пълномощника, които знаят целта на религията и му отдават трансцендентално служене. В името на собственото си добро хората могат да следват махджаните, за да постигнат върховното благо.