ТЕКСТ 26

Експанзиите на Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, който е изначалната личност сред виу-таттвите, са две различни категории: неотделими пълни части и отделени съставни частици. Последните са слугите, а неотделимите пълни части на виу-таттва са обект на служене и обожание.

Всички полубогове, упълномощени от Върховния Бог, са също отделени съставни частици. Те не се отнасят към категориите на виу-таттва. Виу-таттвите са живи същества, които са могъщи наравно с изначалната форма на Божествената Личност и проявяват различни степени на могъщество в зависимост от времето и обстоятелствата. За разлика от виу-таттвите, отделените съставни частици притежават ограничено могъщество. Затова човек никога не трябва да отнася виу-таттвите, пълните части на Нряа, Божествената Личност, към една и съща категория със съставните частици. Ако някой прави това, той веднага става пшаӣ, оскърбител. В епохата на Кали много глупаци извършват такива оскърбления, като изравняват двете категории.

В зависимост от материалното си могъщество отделените съставни частици заемат различно положение – някои от тях са като Кла-бхаирава, Шмашна-бхаирава, Шани, Махклӣ и Чаик. Тези полубогове се обожават най-вече от личностите, които се намират в най-низшите категории на проявлението на мрака (невежеството). Останалите полубогове – Брахм, Шива, Сӯря, Гаеа и още много подобни божества – са обожавани от хората в проявлението на страстта, които са подтиквани от желанието си за материално наслаждение. Но тези, които са истински установени в проявлението на доброто (саттва-гуа) на материалната природа, обожават само виу-таттвите. Виу-таттвите се проявяват под различни имена и форми: Нряа, Дмодара, Вмана, Говинда, Адхокаджа и пр.

Опитните брхмаи обожават виу-таттва във формата на шлагрма-шил. Останалите висши касти – катриите и вайшите – обикновено също обожават виу-таттва.

Издигнатите и добродетелни брхмаи, установени в проявлението на доброто, не възразяват срещу формите на обожание, практикувани от другите хора. Те отдават дължимата почит на другите полубогове, дори и на тези, които изглеждат много ужасяващо, напр. Кла-бхаирава или Махклӣ. Те знаят много добре, че тези всяващи ужас проявления на Върховния Бог му служат по свой начин. Но все пак брхмаите не избират обожаването нито на ужасните, нито на привлекателните форми на полубоговете, а се насочват единствено към формите на Виу, защото сериозно се стремят към освобождение от материалната обусловеност. Полубоговете, дори и самият Брахм, който е най-висшестоящ, не могат да дадат освобождение на никого. Хираякашипу се подложил на сурови лишения, за да получи вечен живот, но Брахм – божеството, което почитал – не могъл да го дари с тази благословия. Затова само Виу може да се нарече мукти-пда, или Божествената Личност, която може да дари човека с освобождение, мукти. Полубоговете са като всички останали живи същества в материалния свят и с унищожението на материалната структура те също биват унищожени. Те не могат да получат освобождение за себе си, а още по-малко могат да дадат освобождение на преданите си. Полубоговете могат да възнаградят обожателите си с някои временни блага, но не и с висшето благо.

Именно по тази причина личностите, които се стремят към освобождение, съзнателно отхвърлят обожаването на полубоговете, въпреки че се отнасят към тях с уважение.