ТЕКСТОВЕ 28 – 29

В тези две шлоки се потвърждава, че трябва да се обожава само Шрӣ Ка, Божествената Личност. Ведическата литература насочва човека към същата цел: да установи взаимоотношения с него и да възобнови любовното си служене към него. Това е същността на Ведите. В Бхагавад-гӣт Богът потвърждава това със собствените си думи: Той е крайната цел на Ведите. Всички свещени писания са съставени от Бога, който се въплътил в тялото на Шрӣла Всадева само за да напомни на падналите души, обусловени от материалната природа, за Шрӣ Ка, Божествената Личност. Нито един полубог не може да даде освобождение от материалното робство. Това е мнението на всички ведически писания. Имперсоналистите, които нямат знание за Върховния Бог, омаловажават всемогъществото му и го поставят наравно с всички останали живи същества. Заради това те много трудно се освобождават от материалното робство. Те се отдават на Бога само след като са изследвали трансценденталното знание в продължение на много, много животи.

Някой може да възрази, че дейностите, които се предписват във Ведите, се основават на жертвените церемонии. Това е вярно. Но всички жертвоприношения са предназначени да бъде осъзната истината за Всудева. Едно от имената на Всудева е Ягя (жертвоприношение) и в Бхагавад-гӣт ясно се казва, че всички жертвоприношения трябва да се извършват за удовлетворението на Ягя, или Виу, Божествената Личност. Така стои въпросът и с всички системи на йога. Йога означава човек да се свърже с Върховния Бог. Но този път включва някои аспекти, свързани с тялото: сана, дхна, прма и медитация. Всички те обаче са предназначени за съсредоточаване върху локализирания аспект на Всудева – Парамтм. Осъзнаването на Парамтм не е нищо друго, освен частично осъзнаване на Всудева, и оня, който постигне успех по този път, осъзнава Всудева напълно. Но за съжаление, повечето йогӣ претърпяват неуспех заради мистичните сили, които постигат с тези физически упражнения. В следващия си живот тези неуспели йогӣ получават възможност да завършат осъзнаването на Всудева, като се раждат в семейства на добродетелни и учени брхмаи или на богати търговци. Ако брхмаите и синовете на богати хора използват правилно предоставената им възможност, чрез благотворно общуване със святи личности те лесно ще могат да осъзнаят Всудева. За жалост, тези избраници на съдбата отново падат в плена на материалното богатство и почестите и практически забравят целта на живота.

Същото става и с натрупването на знание. Според Бхагавад-гӣт в този процес има осемнайсет стадия. Докато овладява знанието, човек постепенно се освобождава от гордостта, от суетата, от насилието, става търпелив и скромен, отдава се на великия духовен учител и постига пълна власт над сетивата си. В процеса на овладяването на знание човек се освобождава и от привързаността си към домашния уют и започва да осъзнава, че смъртта, раждането, старостта и болестите причиняват страдания. Върхът на този процес е преданото служене на Божествената Личност Всудева. Следователно Всудева е крайната цел на развиването на всички области на знанието. Истинско знание е това знание, което ни извежда до трансценденталното равнище на личното общуване с Всудева. В Бхагавад-гӣт материалното знание във всичките му аспекти се осъжда като агна, т.е. противоположно на истинското знание. Крайната цел на материалното знание е удовлетворяването на сетивата, което означава продължаване на материалното съществуване и на трите вида страдания. Така че продължаването на нещастния живот в материалното битие е невежество. Но ако същото материално знание води до пътя на духовното познание, то помага на човека да сложи край на нещастния си живот на материално съществуване и да започне живот в духовното битие на равнището на Всудева.

Същото важи и за всички видове отречения. Тапася означава доброволно приемане на телесни страдания за постигане на висшата цел в живота. Рваа и Хираякашипу понесли сурови телесни мъчения в името на сетивното наслаждение. Понякога съвременните политици също се подлагат на сурови лишения, за да постигнат някаква своя политическа цел. Но това не е истинска тапася. Човек трябва да приема доброволно телесни неудобства, за да познае Всудева – това е истинско отречение. Всички останали отречения спадат към проявлението на страстта и на невежеството, а те не могат да сложат край на страданията в живота. Само проявлението на доброто може да облекчи трите вида страдания в живота. Васудева и Девакӣ, „бащата“ и „майката“ на Бог Ка, се подложили на много лишения, за да получат Всудева за син. Бог Шрӣ Ка е бащата на всички живи същества (Бхагавад-гӣт, 14.4). Затова Той е изначалното от всички живи същества. От всички, които се наслаждават, Той е изначалният вечен наслаждаващ се. Следователно въпреки мнението на невежите, никой не може да го зачене и да му стане родител. Бог Ка се съгласил да стане син на Васудева и Девакӣ, защото бил удовлетворен от суровите им отречения. Затова всички отречения човек трябва да извършва единствено за да постигне Всудева, целта на познанието.

Всудева е изначалната Божествена Личност, Бог Шрӣ Ка. Както обяснихме по-рано, изначалната Божествена Личност се разширява в безброй форми. Това се осъществява чрез различните ѝ енергии. Тези енергии са безброй – от тях вътрешните енергии са качествено по-висши от външните. Тези енергии са описани в Бхагавад-гӣт (7.4 – 6) като пар и апар практи. И така, експанзиите на Бога, които се осъществяват чрез вътрешните енергии, са висши форми, а експанзиите, осъществени чрез външните енергии, са низши форми. Живите същества също са експанзии на Бога. Тези, които са проявени от вътрешната му енергия, са вечноосвободени личности, а тези, които са проявени от материалните енергии, са вечнообусловени души. Следователно цел на познанието, на отреченията, на жертвоприношенията и на дейностите трябва да стане качествената промяна на въздействието, на което сме подчинени. В сегашния момент всички сме подчинени на външната енергия на Бога; за да променим качеството на влиянието, под което се намираме, трябва да се стремим да постигнем духовната енергия. В Бхагавад-гӣт се казва, че махтмите, хората с извисен ум, които са се отдали на служене на Бог Ка, са подчинени на вътрешната енергия. На практика това се проявява във факта, че те непрекъснато и неотклонно служат на Бога. Това трябва да бъде целта на живота и всички ведически писания са единодушни в това отношение. Човек не трябва да се измъчва с плодоносни дейности или сухи умозрителни разсъждения върху трансценденталното знание. Всички без да отлагат трябва да се отдадат на трансцендентално любовно служене на Бога. Няма нужда да бъдат обожавани полубоговете, които са само помощници на Бога в сътворението, поддържането и разрушението на материалния свят. Има безброй могъщи полубогове, които се занимават с управлението на материалния свят. Те са различни помощници на Бог Всудева. Дори Шива и Брахм се числят към полубоговете. Но Бог Виу, Всудева, винаги заема трансцендентални позиции. Въпреки че приема качеството на доброто в материалния свят, Той остава трансцендентален към всички материални проявления. Следният пример ще хвърли повече светлина върху този въпрос. В сградата на затвора има затворници и надзиратели и всички те са подчинени на законите на царя. Но макар че в затвора понякога идва и царят, той не е подчинен на установения там ред. Царят винаги стои над законите на затвора, както Богът винаги е отвъд законите на материалния свят.