ТЕКСТ 31
та виласитев еу
гуеу гуавн ива
анта-правиа бхти
вигнена виджмбхита
та – чрез тях; виласитеу – макар да действа; еу – тези; гуеу – проявленията на материалната природа; гуавн – под въздействието на проявленията; ива – сякаш; анта – вътре в; правиа – влязъл в; бхти – изглежда че е; вигнена – благодарение на трансценденталното съзнание; виджмбхита – напълно просветлен.
След сътворението на материалната субстанция Богът (Всудева) се разширява и влиза в нея. И макар че се намира в проявленията на материалната природа и изглежда като едно от сътворените същества, в трансценденталното си положение Той винаги и напълно съзнава всичко.
*дв супар сакх самна вка паришасваджте тайор аняӯ паппала свдв аттй анашнанн аньо 'бхичкашӣти (Муака Упаниад, 3.1.1)
Живите същества са отделени съставни частици на Бога. Обусловените живи същества, които не са достойни за духовното царство, са пръснати из материалния свят, за да имат пълна възможност да се наслаждават на материята. Като Парамтм и вечен приятел на живите същества, Богът ги съпровожда чрез една от пълните си части, за да ги напътства в материалните им наслаждения и да наблюдава всичките им дейности. Докато живите същества се наслаждават на материалното обкръжение, Богът запазва трансценденталното си положение, без да попада под въздействието на материята. Във ведическата литература (шрути) се казва, че на едно дърво са кацнали две птици.* Едната от тях яде плодовете му, а другата наблюдава действията ѝ. Тази, която наблюдава, е Богът, а тази, която кълве плодовете, е живото същество. То е забравило истинската си същност и се е увлякло от плодоносните дейности в материалните условия. Но Богът (Парамтм) винаги запазва съвършеното си трансцендентално знание. Това е разликата между Свръхдушата и обусловената душа. Обусловената душа, живото същество, е подвластно на законите на природата, а Парамтм, Свръхдушата, управлява материалната енергия.