No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

дхармася хй паваргяся
нртхо 'ртхйопакалпате

нртхася дхармаикнтася
кмо лбхя хи смта

дхармася – предписани задължения; хи – несъмнено; паваргяся – окончателно освобождение; на – не; артха – цел; артхя – за материална изгода; упакалпате – са предназначени за; на – нито; артхася – за материална изгода; дхарма-ека-антася – за този, който отдава висше служене; кма – сетивно наслаждение; лбхя – постигане на; хи – точно; смта – е описано от великите мъдреци.

Всички предписани задължения са предназначени за окончателно освобождение. Те в никакъв случай не трябва да се извършват за постигане на материална полза. Нещо повече, по думите на мъдреците този, който отдава такова висше служене, никога не трябва да използва материалните придобивки, за да усъвършенства наслаждението на сетивата си.

Вече говорихме, че съвършеното знание и непривързаността към материалното битие са естествено следствие от чистото предано служене на Бога. Но има хора, които смятат, че всички видове предписани задължения, сред които е и религията, са предназначени за постигане на материална полза. Обща склонност на всички хора във всички части на света е да се стремят към някаква материална полза в замяна срещу религиозното или каквото и да било друго предписано служене. Дори ведическата литература предлага за всяка дейност някаква примамлива материална изгода и повечето хора се привличат именно от тези блага, които ще получат срещу религиозността си. Защо така наречените „религиозни“ хора ги влекат материалните изгоди? – Защото тези придобивки могат да им помогнат да изпълнят желанията си, което от своя страна ще доведе до удовлетворяването на сетивата им. Този цикъл от предписани задължения включва религиозност, която носи материална полза, която на свой ред пък води до изпълняване на желанията. Сетивното наслаждение обединява всички дейности на всички видове хора. Но в тази шлока, следвайки линията на Шрӣмад Бхгаватам, Сӯта Госвмӣ осъжда сетивното наслаждение.

Човек не трябва да извършва нито едно предписано служене само заради материалната полза. Още повече – не трябва да използва материалните придобивки за сетивно наслаждение. По-долу се обяснява как трябва да се използва материалната печалба.

« Previous Next »