ТЕКСТ 1
сӯта увча
джлагхе пауруа рӯпа
бхагавн махад-дибхи
самбхӯта шоаша-калам
дау лока-сиска
сӯта увча – Сӯта каза; джагхе – прие; пауруам – пълна част под формата на инкарнацията пуруа; рӯпам – форма; бхагавн – Божествената Личност; махат-дибхи – със съставните елементи на материалния свят; самбхӯтам – така се осъществи сътворението на; шоаша-калам – шестнайсетте основни принципа; дау – в началото; лока – вселените; сиска – с намерението да сътвори.
Сӯта каза: В началото на сътворението Богът най-напред се разшири във вселенската форма на инкарнацията пуруа и прояви всички елементи на материалното творение. Така най-напред бяха създадени шестнайсетте принципа на материалното действие. Това бе направено заради сътворението на материалната вселена.
В Бхагавад-гӣт се казва, че Шрӣ Ка, Божествената Личност, поддържа материалните вселени, като се разпростира в пълни експанзии. Формата пуруа не е изключение от това правило. Изначалната Божествена Личност Всудева, т.е. Бог Ка, който е прочут като син на цар Васудева или на цар Нанда, притежава всички богатства, цялото могъщество, слава, красота, знание и отречение. Част от великолепието му се проявява под формата на безличностен Брахман и на Парамтм. Формата пуруа на същата Божествена Личност Шрӣ Ка е изначалното проявление на Бога като Парамтм. В материалното творение има три форми на пуруа и първата от тях е Краодака-шйӣ Виу. Другите две са Гарбходака-шйӣ Виу и Кшӣродака-шйӣ Вишу. Ще се запознаем последователно и с трите форми. Безбройните вселени излизат от порите на кожата на Краодака-шйӣ Виу, а във всяка вселена Богът влиза като Гарбходака-шйӣ Виу.
В Бхагавад-гӣт се споменава още, че материалният свят се сътворява и разрушава през определени периоди от време. Сътворението и разрушението се извършват по върховната воля заради обусловените души, живите същества, които се наричат нитя-баддха. Те са вечнообусловени и притежават такова усещане за индивидуалност (ахакра), което им налага да се стремят към сетивно наслаждение, макар че то не им е присъщо по природа. Наслаждава се единствено Богът, а всички останали са обекти, които му доставят наслаждение. Живите същества са подчинени наслаждаващи се. Но вечнообусловените души, които са забравили това естествено свое положение, много силно желаят да се наслаждават. В материалния свят те получават възможността да се наслаждават на материята, но в същото време получават възможността и да разберат каква е истинската им позиция. Живите същества, които са имали щастието да постигнат истината и след много, много раждания в материалния свят да се отдадат в лотосовите нозе на Всудева, се присъединяват към вечноосвободените души и по този начин влизат в царството на Бога. Те не са длъжни да се връщат отново в преходното материално творение. Тези обаче, които не са успели да постигнат изначалната истина, по време на разрушението на материалното творение отново потъват в махат-таттва. Щом започне ново творение, махат-таттва отново се освобождава. В нея се съдържат всички съставни елементи на материалните проявления, включително и обусловените души. Махат-таттва се разделя на шестнайсет основни части: пет груби материални елемента и единайсет средства за дейност, т.е. сетивата. Махат-таттва е като облак в ясното небе. Цялото духовно небе е проникнато от сиянието Брахман и излъчва духовна светлина. Махат-таттва се събира в един ъгъл на огромното, безкрайно духовно небе. Тази част от него, която е покрита от махат-таттва, се нарича материално небе. Махат-таттва е нищожна част от цялото духовно небе, но в нея се намират безброй вселени. Създава ги Краодака-шйӣ Виу, наречен още Мах-виу, който опложда материалното небе просто като го поглежда.