No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

тата саптама кӯт
ручер ягьо 'бхяджята

са мдяи сура-гааир
апт свямбхувнтарам

тата – след това; саптаме – седмата поред; кӯтм – в утробата на кӯти; руче – от Праджпати Ручи; ягя – инкарнацията на Бога като Ягя; абхяджята – дойде; са – Той; ма-дяи – с ма и другите; сура-гааи – с полубоговете; апт – управляваше; свямбхува-антарам – по време на смяната на управлението на Свямбхува Ману.

Седмата инкарнация бе Ягя, синът на Праджпати Ручи и на съпругата му кӯти. Той управляваше по времето, когато се смени Свямбхува Ману, а полубоговете, сред които бе и синът му ма, му помагаха.

Полубоговете, които управляват и поддържат материалния свят, заемат в него постове, които се дават на най-издигнатите и благочестиви живи същества. Когато няма достатъчно такива благочестиви живи същества, Богът лично идва като Брахм, Праджпати, Индра и пр. и поема задълженията им. По времето на Свямбхува Ману (ние живеем в епохата на Ваивасвата Ману) не е имало подходящо живо същество, което да заеме поста на Индра, царя на планетата Индралока (райската планета). Тогава самият Бог станал Индра. Подпомаган от ма, от останалите си синове и от полубоговете, Бог Ягя управлявал делата в цялата вселена.

« Previous Next »