No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

рӯпа са джагхе мтся
чкуодадхи-самплаве
нвй ропя махӣ-майм
апд ваивасвата манум

рӯпам – форма; са – Той; джагхе – приел; мтсям – на риба; чкшуша – Чкуша; удадхи – вода; самплаве – потоп; нви – в лодката; ропя – поддържайки; махӣ – земята; майм – потънала в; апт – пазеше; ваивасватам – Ваивасвата; манум – Ману, бащата на човечеството.

Когато след управлението на Чкуа Ману настъпи потопът и целият свят бе залят с вода, Богът прие формата на риба и спаси Ваивасвата Ману, като запази лодката му да не потъне.

Според Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ, автор на първия коментар върху Бхгаватам, не след всеки Ману има опустошение. Но потопът в края на управлението на Чкуа Ману настъпил, за да може Сатяврата да види някои чудеса. Шрӣ Джӣва Госвмӣ обаче привежда неоспорими доказателства от авторитетните писания (Виу-дхармоттара, Мркаея Пура, Хариваша и др.), че опустошение настъпва след края на властта на всеки Ману. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ също поддържа Шрӣла Джӣва Госвмӣ и посочва едно място в Бхгаватмта, където се казва, че потоп има след всеки Ману. Освен това в този особен период Богът се появил като инкарнация, за да покаже особеното си благоволение към Сатяврата, един от своите предани.

« Previous Next »