No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

сурсурм удадхи
матхнат мандарчалам

дадхре камаха-рӯпеа
пха екдаше вибху

сура – теистите; асурм – на атеистите; удадхим – в океана; матхнатм – избиване; мандарчалам – планината Мандарчала; дадхре – поддържаше; камаха – костенурка; рӯпеа – във формата на; пшхе – коруба; екдаше – единайсетата; вибху – огромната.

В единайсетата си инкарнация Богът прие формата на костенурка. Корубата ѝ служеше за опора на планината Мандарчала, която теистите и атеистите от цялата вселена използваха като бутало.

Веднъж атеистите и теистите започнали да избиват от морето нектар, който да изпият и да станат безсмъртни. За бутало те използвали планината Мандарчала, като я подпрели в морето върху корубата на Бог Костенурка, инкарнацията на Бога.

« Previous Next »