ТЕКСТ 24

Бог Буда, могъща инкарнация на Божествената Личност, се появил в провинция Га (Бихар) като син на Аджан и проповядвал учението си за ненасилие, като се противопоставял дори на разрешените от Ведите жертвоприношения на животни. Бог Буда се появил във време, когато хората били атеисти и се хранели предимно с животинска плът. Под предлог, че извършват ведически жертвоприношения, те били превърнали всяко място в кланица и избивали животните без никакви ограничения. От състрадание към бедните животни Бог Буда проповядвал ненасилие. Той проповядвал, че не вярва в принципите, изложени във Ведите, и подчертавал, че убиването на животни въздейства пагубно на човешката психика. Ограничените хора от епохата на Кали, които не вярват в Бога, приели установените от Бог Буда принципи и за известно време наистина се придържали към нравствените норми и принципи на ненасилието, които са предварително необходимите условия, за да се напредва по пътя към осъзнаването на Бога. Казва се, че Бог Буда измамил атеистите, които следвали принципите му, защото те не вярвали в Бога, но пък имали абсолютна вяра в него, а той самият е инкарнация на Бога. Така той заставил безбожниците да повярват в Бога в образа му на Бог Буда. Това била милостта на Бог Буда: той накарал неверниците да повярват в него.

Преди идването на Бог Буда убиването на животни било нещо естествено и се било разраснало до невероятни размери. Хората твърдели, че това са ведически жертвоприношения. Когато не приемат Ведите по авторитетната ученическа последователност, повърхностните читатели се подвеждат от витиеватия им стил. В Бхагавад-гӣт се говори за този вид глупави учени (авипашчита). Тесногръдите „познавачи“ на ведическата литература се заблуждават и объркват, защото пренебрегват приемането на трансценденталното послание от трансценденталния източник – ученическата последователност. За тях всичко се изчерпва с обредните церемонии. Те не притежават задълбочени познания. В Бхагавад-гӣт (15.15) се казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – системата на Ведите има за цел постепенно да ни изведе на пътя, който води към Върховния Бог. Основното предназначение на цялата ведическа литература е да даде знание за Върховния Бог, индивидуалната душа, космическото проявление и взаимоотношенията между тях. Когато човек разбере какви са взаимоотношенията, започва и да действа по правилен начин; така с лекота постига крайната цел на живота – връщането при Бога. За съжаление, изследователите на Ведите, които не следват авторитетите, се интересуват само от пречистващите церемонии и това спира по-нататъшното им естествено развитие.

За такива заблудени личности с атеистични склонности Бог Буда е символ на теизма. Затова той най-напред искал да сложи край на обичая да се убиват животни. Убийците на животни представляват опасност по пътя обратно към Бога. Има два вида убийци. Понякога душата също се нарича „животно“, т.е. живо същество. Следователно убийци на животни са както касапите, така и тези, които са забравили, че по своята същност са вечни души.

Махрджа Парӣкит е казал, че само убийците на животни не могат да се наслаждават на трансценденталното послание на Върховния Бог. Затова хората, които са поели пътя към Бога, още от самото начало трябва да научат, че най-важното нещо е да спрат да убиват животни, както казахме по-горе. Нелепо е да се твърди, че убиването на животни няма нищо общо с духовното себепознание. По „милостта“ на Кали юга тази опасна теория е довела до появата на много мними саннсӣ, които под прикритието на Ведите проповядват убиване на животни. Този въпрос вече бе обсъждан в разговора между Бог Чайтаня и Молла Чханд Кази Шахеб. Животинските жертвоприношения, за които се говори във Ведите, коренно се различават от поголовното избиване на животни в кланиците. Тъй като асурите или така наречените „познавачи“ на ведическата литература се позовавали на Ведите, за да оправдаят убиването на животни, Бог Буда отхвърлил на думи авторитета на Ведите. Той отрекъл Ведите, за да спаси хората от греха на убийството, а бедните животни – от кланиците, построени от по-големите им братя, които толкова много говорят за всеобщо братство, мир, справедливост и равенство. Докато се убиват животни, не може да се говори за справедливост. Бог Буда искал завинаги да сложи край на това и затова култът към ахис се разпространил не само в Индия, но и отвъд границите ѝ.

Формално погледнато философията на Бог Буда е атеистична, защото не признава Върховния Бог и отхвърля авторитета на Ведите. Но всъщност по този начин Богът прикривал намеренията си. Бог Буда е инкарнация на Бога, следователно той е изначалният учител на ведическото знание и е невъзможно да отхвърля ведическата философия. Той обаче си давал вид, че я отхвърля, защото сура-двиа, демоните, които винаги се отнасят враждебно към преданите на Бога, се опитвали да оправдават убиването на крави и на други животни, като се позовават на Ведите. Днес с това се занимават съвременните „саннсӣ“. Затова Бог Буда трябвало напълно да отрече авторитета на Ведите. Ако това не беше само формално, той нямаше да бъде признат за инкарнация на Бога. Нито пък поетът Джаядева, който е ваиава чря, щеше да го обожава в трансценденталните си песни. Бог Буда (както и Шакарчря) проповядвал началните принципи на Ведите по начин, подходящ за тогавашното време, и така утвърждавал авторитета им. Следователно Бог Буда и чря Шакара са прокарали пътя на теизма, а чриите ваиави, особено Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, са извели хората до крайната цел на този път – връщането обратно при Бога.

Радваме се, че хората проявяват интерес към движението за ненасилие, подето от Бог Буда. Но ще се отнесат ли към него толкова сериозно, че да закрият всички кланици? Ако това не стане, тогава култът им към ахис губи смисъла си.

Шрӣмад Бхгаватам бил съставен преди самото начало на епохата на Кали (преди около пет хиляди години), а Бог Буда се появил преди около двайсет и шест века. Значи Шрӣмад Бхгаватам предизвестява за идването му. Такъв е авторитетът на това чисто писание. В него има много подобни предсказания и те се сбъдват едно след друго. Те ще утвърждават безупречното име на Шрӣмад Бхгаватам, който е лишен от всякакви следи от грешки, илюзия, лъжа и несъвършенство – четирите недостатъка, присъщи на всички обусловени души. Освободените души са над тези недостатъци, затова могат да виждат и да предсказват събития, които ще се осъществяват в далечното бъдеще.