ТЕКСТ 35

Богът и живите същества притежават напълно духовна същност. Затова те са вечни и никога нито се раждат, нито умират. Разликата между тях е, че привидните раждания и напускания на Бога нямат нищо общо с раждането и смъртта на живите същества. Живите същества, които се раждат и отново умират, са обвързани със законите на материалната природа. Но появяванията и напусканията на Бога се извършват не от материалната природа, а са изява на вътрешната му енергия. Великите мъдреци са ги описали, за да открият пред хората пътя към себепознанието. Богът казва в Бхагавад-гӣт, че така нареченото му раждане в материалния свят и дейностите му са напълно трансцендентални. Просто като помни тези дейности и размишлява върху тях, човек може да осъзнае Брахман и да се освободи от материалното робство. В шрутите се казва, че само изглежда, че нероденият се ражда. Върховният не е длъжен да прави нищо, но тъй като е всемогъщ, Той извършва всичко съвсем естествено, сякаш то става само по себе си. Всъщност появяването и напускането на Върховната Божествена Личност, както и различните ѝ дейности са много поверителни и тайната им не се разкрива дори във ведическите писания. Но Богът проявява тези дейности, за да излее милостта си върху обусловените души. Постоянно трябва да се обръщаме към повествованията за дейностите на Бога – това всъщност е най-удобната и приятна форма за медитация върху Брахман.