ТЕКСТ 7
двитӣя ту бхався
растала-гат махӣм
уддхариянн упдатта
ягйеша саукара вапу
двитӣям – втората; ту – но; бхавя – за благото на; ася – на тази земя; растала – от най-низшите области; гатм – пропаднала; махӣм – земята; уддхариян – повдигане; упдатта – възприе; ягйеша – повелителят, или върховният наслаждаващ се; саукарам – в образа на дива свиня; вапу – инкарнация.
Върховният наслаждаващ се на всички жертвоприношения дойде в образа на глиган (втората инкарнация) и измъкна земята от низшите области на вселената, за да я спаси.
От тази шлока се вижда, че за всяка инкарнация на Божествената Личност се посочва конкретната ѝ мисия. Инкарнацията не може да няма мисия, а тази мисия винаги е необикновена, такава, каквато нито едно живо същество не може да осъществи. Инкарнацията глиган трябвало да издигне земята от най-ужасното място в материалната вселена – владенията на Плутон. Глиганите обичат да се ровят в нечистотиите и всемогъщата Божествена Личност показала това чудо заради асурите, които били скрили земята в това мръсно място. За Божествената Личност няма нищо невъзможно и преданите я обожават дори в образа ѝ на глиган, защото тя винаги остава трансцендентална.