ТЕКСТ 12
шивя локася бхавя бхӯтайе
я уттама-шлока-паря джан
джӣванти нтмртхам асау паршрая
мумоча нирвидя кута калеварам
шивя – благополучие; локася – на всички живи същества; бхавя – за разцвета; бхӯтайе – за икономическото развитие; йе – този, който е; уттама-шлока-паря – отдаден на каузата на Божествената Личност; джан – хората; джӣванти – живеят; на – но не; тма-артхам – личен интерес; асау – това; пара-шраям – убежище за другите; мумоча – изостави; нирвидя – освободен от всякакви привързаности; кута – каква бе причината; калеварам – тленно тяло.
Тези, които са се отдали на каузата на Божествената Личност, живеят само в името на благополучието, напредъка и щастието на другите. Те не преследват никакви користни цели. Императорът (Парӣкит) не бе привързан към светските притежания, но защо трябваше да напуска тленното си тяло, щом то бе закрила за другите?
Парӣкит Махрджа бил съвършен цар и глава на семейство, защото бил предан на Божествената Личност. Един предан на Бога по естествен начин придобива всички добри качества. Императорът бил пример в това отношение. Самият той не бил привързан към материалните богатства, които притежавал. Но тъй като царят трябвало да се грижи за всестранното благополучие на народа си, той постоянно се трудел за доброто на поданиците си не само в този им живот, но и в следващия. Той не разрешавал да се отварят кланици и не допускал да се убиват крави. Той не бил глупав и пристрастен управник, който защитава едни живи същества, а в същото време позволява други да бъдат убивани. Той бил предан на Бога и знаел съвършено добре как да управлява така, че всички живи същества да бъдат щастливи – и хора, и животни, и растения. Той не бил користен и себичен. Егоизмът на човека може да бъде насочен към самия него или да се разпростира върху обкръжението му, но цар Парӣкит стоял и над едното, и над другото. Единственото му желание било да удовлетвори Върховната Истина, Божествената Личност. Царят е представител на Върховния Бог и интересите му не трябва да се разминават с интересите на Бога. Върховният Бог иска всички живи същества да му се подчиняват и да станат щастливи. Затова царят е длъжен да води поданиците си по пътя обратно към царството на Бога. Той така трябва да организира дейностите им, че накрая всички да могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Под управлението на цар, който е представител на Бога, царството процъфтява. Хората не са принудени да ядат животни – има достатъчно зърнени храни, мляко, плодове и зеленчуци. И хората, и животните могат да ядат вкусни храни до насита. А когато живите същества са сити и има къде да се подслонят; когато спазват предписаните правила, те не си причиняват едно на друго никакви безпокойства. Император Парӣкит бил достоен цар и по време на управлението му всички били щастливи.