ТЕКСТ 17
тяктв сва-дхарма чарамбуджа харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква вбхадрам абхӯд амуя ки
ко вртха пто 'бхаджат сва-дхармата
тяктв – изоставил; сва-дхармам – собствените си предписани задължения; чараа-амбуджам – лотосовите нозе; харе – на Хари (Бога); бхаджан – в хода на преданото служене; апаква – незрял; атха – заради; патет – пада; тата – от това положение; яди – ако; ятра – където; ква – каквото и да бъде; в – или (използвано иронично); абхадрам – неблагоприятен; абхӯт – ще се случи; амуя – с него; ким – нищо; ка в артха – каква печалба; пта – получена; абхаджатм – от неотдадения; сва-дхармата – изпълняващ предписаните си дейности.
Този, който е изоставил материалните си занимания заради преданото служене на Бога, понякога може да падне, ако не е още достатъчно зрял, но дори в този неуспех за него няма нищо страшно. А човекът, който не се занимава с предано служене, даже и да изпълнява всичките си предписани задължения, пак няма да постигне нищо.
Ако става дума за задълженията на човека, те са безкрайно много. Всеки има дълг не само към родителите си, към останалите си роднини, към обществото, родината, човечеството, другите живи същества, полубоговете и пр., но е задължен и на великите философи, поети, учени и пр. В писанията се казва, че човек може да пренебрегне този си дълг и да започне да отдава служене на Бога. Ако постъпи така и служи на Бога с преданост, това е много добре. Но понякога човек започва да служи на Бога под влиянието на някакво временно чувство и накрая по най-различни причини чрез нежелано общуване се отказва от пътя на преданото служене. Историята знае много подобни примери. Бхарата Махрджа бил принуден да се роди като елен заради силната си привързаност към едно еленче. В мига на смъртта си той мислел за него. Затова в следващия си живот той имал тяло на елен, макар че не бил забравил това, което се случило в миналия му живот. Читракету също се провалил заради оскърблението, което извършил в нозете на Шива. И въпреки всичко тук се подчертава необходимостта човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, независимо че съществува възможност да падне. Защото никой никога не може да забрави лотосовите нозе на Бога, дори и да престане да изпълнява задълженията си в преданото служене. Щом веднъж е започнал да служи на Бога, човек ще продължи да му служи при всички обстоятелства. В Бхагавад-гӣт се казва, че и най-малкото предано служене може да избави човека от най-големите опасности. Историята познава много примери за това. Един от тях е Аджмила. В детството си той бил предан, но по-късно паднал. Въпреки това в края на живота му Богът го спасил.