ТЕКСТ 22
ида хи пусас тапаса шрутася в
свиася сӯктася ча буддхи-даттайо
авичюто 'ртха кавибхир нирӯпито
яд-уттамашлока-гунуваранам
идам – това; хи – определено; пуса – на всеки; тапаса – чрез отречения; шрутася – чрез изучаване на Ведите; в – или; свиася – жертвоприношения; сӯктася – духовно образование; ча – и; буддхи – развиване на знание; даттайо – благотворителност; авичюта – непогрешима; артха – полза; кавибхи – от признатите учени; нирӯпита – направиха извода; ят – това, което; уттамашлока – Богът, който е възпяван с избрани стихове; гуа-ануваранам – описание на трансценденталните качества.
Учените кръгове са стигнали до извода, че крайната цел на процеса на познанието, който се състои от отречения, изучаване на Ведите, жертвоприношения, пеене на химни и благотворителност, намира висшия си израз в трансценденталните описания на Бога, възпяван в подбрани стихове.
Развитият човешки интелект е предназначен за усъвършенстване на знанието за изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията, икономиката, политиката и пр. Със задълбочаването на тези познания човешкото същество може да постигне съвършенство в живота. Връхната точка на това съвършенство е осъзнаването на Върховното Същество, Виу. Затова шрути насочва тези, които наистина притежават знание, към служене на Бог Виу. За съжаление, хората, които са заслепени от външната красота на виу-м, не разбират, че себепознанието, най-висшето съвършенство, може да се постигне само по милостта на Виу. Виу-м означава сетивно наслаждение, мимолетно и жалко. Тези, които са в плен на виу-м, използват постигнатото в процеса на познанието, за да удовлетворяват сетивата си. Шрӣ Нрада Муни обяснява, че всички атрибути на космическата вселена са еманации от различните енергии на Бога, защото чрез непроницаемата си енергия Богът е привел в действие причинно-следствените връзки в сътвореното проявление. Тези причини и следствия произхождат от енергията му, поддържат се от него и след разрушението потъват в него. Следователно нищо не е различно от него, но същевременно Богът винаги се различава от всичко.
Когато научният прогрес се използва в служене на Бога, процесът на познанието става абсолютен. Личността на Бога не се различава от трансценденталното му име, слава, величие и пр. Затова всички мъдреци и предани на Бога препоръчват изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията и всички останали области на знанието да се използват единствено в служене на Бога. Изкуството, литературата, поезията, живописта и пр. могат да се използват за възхваляване на Бога. Писателите, поетите и знаменитите литератори пишат предимно за сетивното наслаждение. А ако се обърнат към служенето на Бога, те ще могат да описват трансценденталните забавления на Бога. Влмӣки е бил велик поет, а Всадева – велик писател, двамата всецяло са се били отдали на описанието на трансценденталните дейности на Бога и с това са станали безсмъртни. Науката и философията също трябва да се използват в служене на Бога. От измислените теории, предназначени за сетивно наслаждение, няма никаква полза. Философията и науката трябва да утвърждават величието на Бога. Високоразвитите хора се стремят да разберат Абсолютната Истина чрез науката, затова големият учен трябва да се стреми да докаже съществуването на Бога на научна основа. По аналогичен начин философските разсъждения трябва да утвърдят, че Върховната Истина има сетива и е всемогъща. В служене на Бога трябва да се използват и всички останали области на знанието. Това твърди и Бхагавад-гӣт. Всяко „знание“, което не се използва в служене на Бога, не е нищо друго, освен невежество. Истинското предназначение на напредналото знание е да утвърди величието на Бога – това е смисълът на дадената шлока. Научното знание, което се използва в служене на Бога, и всяка подобна дейност е всъщност хари-кӣртана, прослава на Бога.