ТЕКСТ 27
тасмис тад лабдха-ручер мах-мате
прияшравасй аскхалит матир мама
яхам етат сад-асат сва-мя
пашйе майи брахмаи калпита паре
тасмин – така; тад – тогава; лабдха – постигнал; руче – вкус; мах-мате – о, велики мъдрецо; прияшраваси – към Бога; аскхалит мати – непрекъснато внимание; мама – мое; я – чрез което; ахам – аз; етат – всички тези; сат-асат – груби и фини; сва-мя – собственото си невежество; пашйе – виждам; майи – в мен; брахмаи – Върховния; калпитам – се приема; паре – в Трансцендентното.
О, велики мъдрецо, щом почувствах това влечение към Божествената Личност, аз започнах да слушам с неотслабващо внимание. Колкото повече се развиваше това влечение, толкова по-дълбоко аз осъзнавах, че само от невежество съм обръщал внимание на грубите и на фините обвивки, защото и Богът, и аз сме трансцендентални.
Във всички ведически писания невежеството на материалното битие се сравнява с тъмнината, а Божествената Личност се сравнява със слънцето. Където има светлина, няма място за мрака. Слушането за забавленията на Бога е само по себе си трансцендентално общуване с Бога, защото между Бога и трансценденталните му забавления няма разлика. Съприкосновението с върховната светлина неизбежно ще разпръсне всяко невежество. Само от невежество обусловената душа мисли, че тя и Богът са създадени от материалната природа. Всъщност Божествената Личност и живите същества са трансцендентални и нямат нищо общо с материалната природа. Когато невежеството започне да отстъпва и човек осъзнае, че нищо не може да съществува извън Личността на Бога, той се освобождава от незнанието. Тъй като и грубите, и фините тела произлизат от Божествената Личност, светлината на познанието му позволява да ги използва в служене на Бога. Грубото тяло може да извършва дейности в преданото служене на Бога (например да носи вода, да чисти храма или да отдава почитания). Този процес се нарича арчан, обожаване на Бога в храма, и представлява използване на грубото тяло в служене на Бога. По аналогичен начин финият ум трябва да слуша описанията на трансценденталните забавления на Бога, да мисли за тях, да възпява името на Бога и пр. Всички тези дейности са трансцендентални. Човек не трябва да използва за нищо друго нито фините, нито грубите си сетива. Тези трансцендентални дейности могат да се осъществят само след много, много години на ученичество в преданото служене, но дори само любовното влечение към Божествената Личност, което развил Нрада Муни в процеса на слушането, е много действено и ползотворно.