ТЕКСТ 28
иттха шарат-првикв тӯ харер
вишвато ме 'нусава яшо 'малам
сакӣртямна мунибхир махтмабхир
бхакти правтттма-раджас-тамопах
иттхам – така; шарат – есен; првикау – дъждовен сезон; тӯ – два сезона; харе – на Бога; вишвата – постоянно слушайки; ме – аз самият; анусавам – непрекъснато; яша амалам – чиста слава; сакӣртямнам – възпявана от; мунибхи – великите мъдреци; мах-тмабхи – велики души; бхакти – предано служене; правтт – започна да тече; тма – живото същество; раджа – проявлението на страстта; тама – проявлението на невежеството; упах – изчезващ.
Така в продължение на две годишни времена – дъждовния сезон и есента – аз слушах мъдреците, тези велики души, които постоянно възпяваха чистата слава на Бог Хари. И когато у мен бликна изворът на преданото служене, обвивките на проявленията на страстта и невежеството се стопиха.
Всяко живо същество по природа е склонно да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог. Тази естествена склонност спи у всеки, но поради съприкосновението с материалната природа проявленията на страстта и невежеството са я скрили от незапомнени времена. Ако по милостта на Бога и на великите души, преданите на Бога, живото същество получи щастието да общува с чисти предани и да слуша за чистото величие на Бога, у него ще бликне и ще потече като пълноводна река изворът на преданото служене. Както реката тече, докато стигне морето, така благодарение на общуването с чистите предани чистото предано служене тече, докато стигне до крайната цел – трансценденталната любов към Бога. Нищо не може да спре потока на преданото служене. Напротив, той става все по-пълноводен и по-силен, без да знае предели. Потокът на преданото служене е толкова мощен, че дори страничните хора, които само го наблюдават, могат да се освободят от проявленията на страстта и невежеството. Тези две качества на природата изчезват и живото същество се освобождава и заема изначалното си положение.