ТЕКСТ 13
нала-веу-шарас-танба-
куша-кӣчака-гахварам
ека евтито 'хам
адрка випина махат
гхора пратибхакра
влолӯка-шивджирам
нала – тръби; веу – бамбук; шара – камъш; танба – обрасли с; куша – остра трева; кӣчака – бурени; гахварам – пещери; ека – сам; ева – само; атита – трудни за преминаване; ахам – аз; адркам – посетих; випинам – дълбоки лесове; махат – големи; гхорам – страшни; пратибхая-крам – опасно; вла – змии; улӯка – бухали; шива – чакали; аджирам – сборища.
След това минах сам през много поля, обрасли с тръстика, бамбук, камъш, остри треви и бурени, минах през пещери, които бяха опасни за сам човек. Минах през тъмни, гъсти и страшни гори, където устройваха сборищата си змии, бухали и чакали.
Дълг на странстващия отшелник (париврджакчря) е да познае творението на Бога в пълното му многообразие, като пътува сам из гори, планини, градове и села, за да развие вярата си в Бога и силата на ума си, а също и да просвещава жителите с посланието на Бога. Един саннсӣ е длъжен да поеме тези рискове, без да се бои. Най-съвършеният саннсӣ в тази епоха е Бог Чайтаня, който пътувал по същия начин през джунглите на централна Индия и давал просветление дори на тигрите, мечките, змиите, сърните, слоновете и на много други животни на джунглата. В епохата на Кали на обикновените хора е забранено да приемат саннса. Този, който сменя дрехата си, за да показва величието си, не отговаря на първоначалния идеал за саннсӣ. Човек трябва да приеме обет за пълно отречение от обществения живот и да се посвети изцяло на служене на Бога. Смяната на дрехата е само една формалност. Бог Чайтаня не приел име, както обикновено се прави при посвещението за саннсӣ, затова в епохата на Кали така наречените саннсӣ трябва да следват стъпките му и да не променят имената си. За тази епоха недвусмислено е препоръчано преданото служене, което включва слушане и повтаряне на разказите за святото величие на Бога. Затова този, който даде обет за отречение от семейния живот, не бива да подражава на такива париврджакчрии като Нрада или Бог Чайтаня. Той може да се установи в някое свято място и да посвети цялото си време и всичките си сили на слушането и повтарянето на святите писания, оставени от великите чрии като шестимата Госвмӣ на Вндвана.