ТЕКСТ 19
дидкус тад аха бхӯя
праидхя мано хди
вӣкамо 'пи нпашям
авитпта ивтура
дидку – желаейки да видя; тат – това; ахам – аз; бхӯя – отново; праидхя – съсредоточил ума; мана – ум; хди – върху сърцето; вӣкама – очаквайки да видя; апи – въпреки; на – никога; апашям – го видях; авитпта – неудовлетворен; ива – като; тура – наскърбен.
Аз пожелах да видя отново тази трансцендентална форма на Бога, но въпреки всичките ми усилия да се съсредоточа в сърцето си, въпреки горещото ми желание да я видя отново, повече не видях Бога. И седях разочарован и много нещастен.
Не съществува автоматично действащ процес, чрез който можем да видим формата на Бога. Това изцяло зависи от безпричинната милост на Бога. Не можем да заставим Бога да се появи пред очите ни, както не можем да заставим слънцето да изгрее тогава, когато ние поискаме. Слънцето изгрява по своя собствена воля – така и Богът се появява, когато иска, по безпричинната си милост. Трябва просто да чакаме щастливия миг и да продължаваме да изпълняваме задълженията си в преданото служене. Нрада Муни си помислил, че с помощта на същия процес, който го бил довел до успех първия път, ще може да види Бога отново, но въпреки всичките си усилия втори път не успял. Богът не е задължен с нищо. Той може да бъде обвързан само от веригите на чистата преданост. С материалните си сетива не можем нито да го видим, нито да го почувстваме. Той се явява пред предания, когато сам пожелае – когато е удовлетворен от искрените усилия на предания да му служи предано и напълно да се уповава на милостта му.