ТЕКСТ 28
праюджямне майи т
шуддх бхгаватӣ танум
рабдха-карма-нирво
няпатат пча-бхаутика
праюджямне – възнаграден; майи – на мен; тм – това; шуддхм – трансцендентално; бхгаватӣм – подходящо за общуване с Божествената Личност; танум – тяло; рабдха – получено; карма – плодоносни дейности; нирва – възпрепятстващ; няпатат – напускам; пча-бхаутика – тяло, изградено от петте материални елемента.
Като получих трансцендентално тяло, достойно за спътник на Божествената Личност, аз напуснах тялото, изградено от петте материални елемента, и така се сложи край на всички последици от плодоносните ми дейности (карма).
Нрада бил научил от Божествената Личност, че ще бъде възнаграден с трансцендентално тяло, с което ще може да общува с Бога, и наистина веднага щом напуснал материалното си тяло, той получил духовно тяло. Това тяло е освободено от влечение към материята и е надарено с трите основни трансцендентални качества: то е вечно, то е отвъд материалните проявления и отвъд последиците от плодоносните дейности. Материалното тяло винаги страда от липсата на тези три качества. Когато преданият започне да отдава предано служене на Бога, в тялото му веднага започват да се проявяват трансценденталните качества. Това може да се сравни с магнетичното въздействие на философския камък върху желязото. Така действа и трансценденталното предано служене. Следователно смяната на тялото означава преустановяване на въздействието на трите качествени проявления на материалната природа върху чистия предан. В свещените писания има много примери за това. Дхрува Махрджа, Прахлда Махрджа и много други предани са могли да видят Бога лично, въпреки че външно погледнато, са се намирали в същото си материално тяло. Това означава, че тялото на предания се променя качествено: от материално то се превръща в трансцендентално. Това е авторитетното мнение на Госвмӣте, изложено в автентичните писания. В Брахма сахит се казва, че като се започне от микроба индра-гопа и се стигне до великия Индра, небесния цар, всички живи същества се подчиняват на закона за кармата и са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от собствените си плодоносни дейности. По безпричинната милост на върховния повелител, Божествената Личност, само преданите са освободени от тези последици.