No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

ева ка-матер брахман
нсактасмалтмана

кла прдурабхӯт кле
таит саудманӣ ятх

евам – така; ка-мате – този, който е изцяло потопен в мисли за Ка; брахман – о, Всадева; на – не; сактася – на този, който е привързан; амала-тмана – на този, който е свободен от материални замърсявания; кла – смърт; прдурабхӯт – стана видима; кле – в определеното време; таит – светкавица; саудманӣ – силна светлина; ятх – както става.

И така, о, брхмае Всадева, аз бях погълнат от мисли за Ка, нямах никакви привързаности и бях напълно лишен от материални замърсявания. Когато дойде определеното време, аз посрещнах смъртта, както сиянието идва със светкавицата.

Да се потопим напълно в мисли за Ка, означава да се пречистим от материалните замърсявания, т.е. от материалните желания. Както богатият не се блазни от евтините дреболии, така и преданите на Бог Ка, които със сигурност ще влязат в царството на Бога, където животът е вечен, пълен със знание и блаженство, не се стремят към жалките материални неща, които са мимолетни и приличат на кукли или на сенки на реалността. Това е признакът за духовното богатство на един човек. В определения срок, когато чистият предан е напълно готов за това, идва мигновената смяна на тялото му, наречена смърт. За чистите предани тази промяна настъпва така, както сиянието идва едновременно със светкавицата. Това означава, че по волята на Върховния преданите в един и същ миг напускат материалното си и развиват духовното си тяло. Дори преди смъртта си чистите предани нямат материални привързаности, защото телата им се одухотворяват, както желязото в огъня се нажежава до червено.

« Previous Next »