ТЕКСТ 34

Живото същество се отличава с това, че не може да мълчи дори за кратко. То трябва да прави нещо, да мисли или да говори за нещо. Обикновено материалистите мислят и говорят за това, което доставя удоволствие на сетивата им. Но тъй като всичко това се върши под влиянието на външната, заблуждаващата енергия, този вид сетивни дейности не им носи никакво удовлетворение. Напротив, материалистите потъват в грижи и тревоги. Това се нарича м – това, което не е. Те приемат като обект на удоволствие това, което не може да ги удовлетвори. И така, въз основа на собствения си опит, Нрада Муни казва, че обърканите същества, отдали се на сетивно наслаждение, могат да постигнат удовлетворение само ако постоянно възпяват дейностите на Бога. Всъщност трябва да се промени само съдържанието на дейностите им. Никой не може да спре умствената дейност на живото същество – да го накара да престане да чувства, да желае или да действа. Но ако човек иска истинско щастие, трябва да промени съдържанието на тези дейности. Вместо да разсъждава за политическите дейности на някой смъртен човек, може да обсъжда политическата дейност на самия Бог. Вместо да се прехласва по кинозвездите, може да насочи вниманието си към забавленията на Бога с гопӣте и Лакмӣте, вечните му спътници. По безпричинната си милост всемогъщата Божествена Личност слиза на земята и действа почти като обикновен човек, но в същото време постъпките ѝ са необикновени, защото тя е всемогъща. Тя прави това за доброто на обусловените души – за да могат те да насочат вниманието си към трансцендентното. Така те постепенно ще се издигнат на трансцендентално равнище и лесно ще прекосят океана на невежеството, който е източник на всички страдания. Това потвърждава личният опит на такъв авторитет като Шрӣ Нрада Муни. Когато човек започне да следва стъпките на великия мъдрец, който е един от най-скъпите предани на Бога, сам ще може да се убеди в това.