ТЕКСТ 11
харер гукипта-матир
бхагавн бдаряи
адхягн махад кхна
нитя виу-джана-прия
харе – на Хари, Божествената Личност; гуа – трансцендентални качества; кипта – потопен в; мати – ум; бхагавн – могъщ; бдаряи – синът на Всадева; адхягт – изучи; махат – велико; кхнам – повествование; нитям – редовно; виу-джана – предани на Бога; прия – любим.
Шрӣла Шукадева Госвмӣ, синът на Шрӣла Всадева, не само притежаваше трансцендентално могъщество, но и бе много скъп на преданите на Бога. И така, той пристъпи към изучаването на това велико повествование („Шрӣмад Бхгаватам“).
Според Брахма-ваиварта Пура Шрӣла Шукадева Госвмӣ бил освободена душа още докато се намирал в утробата на майка си. Шрӣла Всадева знаел, че когато синът му се роди, няма да се задържи за дълго у дома. Той (Всадева) му изложил накратко Бхгаватам, за да може детето да се привърже към трансценденталните дейности на Бога. След като се родило, детето разбрало съдържанието на Бхгаватам още по-задълбочено благодарение на повтарянето на самите стихове.
Проблемът е в това, че обикновено освободените души са привързани към безличностния аспект (Брахман) и при това развиват монистични схващания за сливането с върховното цяло. Но чрез общуването с чисти предани като Всадева дори освободените души започват да изпитват влечение към трансценденталните качества на Бога. По милостта на Шрӣ Нрада Шрӣла Всадева успял да създаде великия епос Шрӣмад Бхгаватам, а по милостта на Всадева Шрӣла Шукадева Госвмӣ успял да вникне в смисъла му. Трансценденталните качества на Бога са толкова привлекателни, че Шрӣла Шукадева Госвмӣ се освободил от привързаността си към състоянието на пълно потапяне в безличностния Брахман и се обърнал към личните дейности на Бога.
Всъщност той отхвърлил безличностното схващане за Абсолюта и мислел, че напразно е загубил толкова време да осъзнава безличностния аспект на Върховния. Иначе казано, той разбрал, че личностният аспект дава много по-голямо трансцендентално блаженство, отколкото безличностния. И от този миг не само че станал много скъп на виу-джаните, преданите на Бога, но и те му станали много скъпи. Преданите на Бога, които не искат да убиват индивидуалността на живите същества и искат да станат лични слуги на Бога, не обичат много имперсоналистите. А от своя страна имперсоналистите, които искат да се слеят с Върховния, не могат да оценят правилно преданите на Бога. Затова от незапомнени времена между тези трансцендентални поклонници съществува съперничество. Те разбират по различен начин крайната цел на духовното познание и затова предпочитат да стоят далеч един от друг. Шрӣла Шукадева Госвмӣ също като че ли не бил благосклонен към преданите. Но щом станал чист предан, той започнал постоянно да се стреми към обществото на виу-джаните, а и те обичали да общуват с него, защото той бил личност бхгавата. По този начин и синът, и бащата овладели до съвършенство трансценденталната наука за Брахман и след това мислите им били погълнати от личностния аспект на Върховния Бог. Тази шлока дава изчерпателен отговор на въпроса, как Шукадева Госвмӣ бил привлечен от повествованието на Шрӣмад Бхгаватам.