ТЕКСТ 12

Бог Ка е толкова милостив към падналите души, че лично се въплъщава сред различните видове живи същества и взема участие във всекидневните им дейности. Независимо от времето, когато са се случили, всички исторически събития, които са свързани с дейностите на Бога, трябва да се смятат за трансцендентално повествование за Бога. Без Ка всички допълнения към Ведите, например Пурите и Махбхрата, нямаше да бъдат нищо повече от сборници с разкази за исторически събития. Но когато в тях се говори за Ка, те стават трансцендентални, и когато ги слуша, човек влиза в трансцендентална връзка с Бога. Шрӣмад Бхгаватам също е една от Пурите, но заема по-особено място сред тях, защото дейностите на Бога са в центъра на повествованието, а не са просто второстепенни исторически епизоди. Затова Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху препоръчва Шрӣмад Бхгаватам като съвършената Пура. Има една група не особено интелигентни предани на Бхгавата Пура, които веднага искат да се насладят на дейностите на Бога, описани в Десета песен, без да са разбрали същността на предишните песни. Те напълно погрешно мислят, че останалите песни не са свързани с Ка, затова се обръщат веднага към Десета песен, което показва по-скоро глупост, отколкото интелигентност. Специално за такива читатели тук се казва, че останалите песни на Бхгаватам са не по-малко важни от Десетата. Никой не бива да се опитва да разбере Десета песен, ако не е разбрал напълно смисъла на останалите девет песни. Ка е на едно равнище с чистите си предани, например Павите. Ка винаги е с преданите си, които общуват с него в различни раси, и чистите предани като Павите винаги са с Ка. Преданите и Богът са свързани един с друг и не могат да бъдат разделени. Затова разказите за преданите на Бога са също ка-катх – разкази за Бога.