No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

тад шучас те прамджми бхадре
яд брахма-бандхо шира татйина
гӣва-муктаир вишикхаир упхаре
твкрамя ят снсяси дагдха-путр

тад – само тогава; шуча – сълзи на мъка; те – твоите; прамджми – ще избърша; бхадре – о, достойна жена; ят – когато; брахма-бандхо – на деградиралия брхмаа; шира – главата; татйина – на похитителя; гӣва-муктаи – изстреляни от лъка на име Гӣва; вишикхаи – от стрелите; упхаре – ще ти донеса; тв – ти самата; крамя – върху нея; ят – която; снсяси – да се изкъпеш; дагдха-путр – след изгарянето на синовете.

О, достойна жена, когато ти поднеса главата на този брхмаа, отсечена от стрелата на моя лък Гӣва, ще избърша сълзите ти и ще те утеша. А когато телата на синовете ти бъдат изгорени, ти ще можеш да извършиш обредното къпане върху главата му.

Врагът, който подпалва дом, дава отрова, напада без предупреждение със смъртоносни оръжия, краде, присвоява си земи или съблазнява чужда жена, се нарича нападател. Такъв човек непременно трябва да бъде наказан, независимо дали е брхмаа или син на брхмаа. Когато Арджуна обещал да обезглави убиеца, той добре знаел, че Ашваттхм е син на брхмаа, но понеже този така наречен „брхмаа“ бил постъпил като палач, заслужавал и съответното отношение. Убийството на син на брхмаа, който се е оказал такъв злодей, не се смята за грях.

« Previous Next »