No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

арджуна увча
ка ка мах-бхо
бхактнм абхаякара

твам еко дахямннм
апаварго 'си састе

арджуна увча – Арджуна каза; ка – о, Боже Ка; ка – о, Боже Ка; мах-бхо – този, който е всемогъщ; бхактнм – на преданите; абхаякара – разпръсквайки страха на; твам – Ти; ека – единствен; дахямннм – тези, които страдат от; апаварга – пътя на освобождението; аси – са; састе – сред материалните страдания.

Арджуна каза: О, Боже Шрӣ Ка, Ти си всемогъщата Божествена Личност. Енергиите Ти са безкрайни. Затова само Ти можеш да прогониш страха от сърцата на преданите си. Човек, който гори в пламъците на материалните страдания, може да намери пътя към освобождението само при теб.

Арджуна знаел за трансценденталните качества на Бог Шрӣ Ка, защото имал възможност да ги види по време на войната при Курукетра, в която и двамата взели участие. Затова представата на Арджуна за Бог Кшна е напълно авторитетна. Ка е всемогъщ и освен всичко останало е източник на безстрашие за преданите. Преданите на Бога никога не изпитват страх, защото Богът ги закриля. Материалното съществуване е като страшен горски пожар, който може да бъде угасен по милостта на Бог Шрӣ Ка. Духовният учител е представител на милостта на Бога. Следователно чрез прозрачното посредничество на духовния учител, който е постигнал себепознание, върху човека, който гори в пламъците на материалното съществуване, може да се излее милостивият дъжд на Бога. Чрез словата си духовният учител прониква в сърцето на страдащия и влага в него трансценденталното знание, което единствено може да угаси пожара на материалното съществувание.

« Previous Next »