ТЕКСТ 34
шибиря нинӣанта
раджджв баддхв рипу балт
прхрджуна пракупито
бхагавн амбуджекаа
шибиря – по пътя към бойния стан; нинӣантам – докато го водеше; раджджв – с въжетата; баддхв – овързан; рипум – врага; балт – със сила; прха – каза; арджунам – на Арджуна; пракупита – разгневен; бхагавн – Божествената Личност; амбуджа-ӣкаа – която гледа с лотосовите си очи.
След като върза Ашваттхм, Арджуна поиска да го отведе в бойния стан. Шрӣ Ка, Божествената Личност, погледна разгневения Арджуна с лотосовите си очи и му каза следното.
Както се описва тук, Арджуна и Ка били разгневени, но очите на Арджуна били като топки от червена мед, а очите на Бога приличали на лотоси. Това означава, че гневът на Арджуна се различава от гнева на Бога. Богът е Трансцендентното и затова винаги остава абсолютен. Неговият гняв не е като гнева на живото същество, обусловено от качествените проявления на материалната природа. Той е абсолютен и затова гневът му и радостта му са едно и също нещо. Гневът му се проявява извън обсега на трите проявления на материалната природа. Той е признак само на благосклонност към преданите му, защото такава е трансценденталната му природа. Следователно дори когато Богът се гневи, този, който е предизвикал гнева му, получава благословията на Бога. Богът е неизменен при всички обстоятелства.