ТЕКСТ 35
маина пртхрхаси трту
брахма-бандхум има джахи
йо 'св ангаса суптн
авадхӣн ниши блакн
м енам – никога на него; пртха – о, Арджуна; архаси – трябва да; тртум – освобождаваш; брахма-бандхум – роднина на брхмаа; имам – него; джахи – убий; я – той (който); асау – тези; ангаса – безупречни; суптн – докато спяха; авадхӣт – уби; ниши – през нощта; блакн – момчетата.
Бог Шрӣ Ка каза: О, Арджуна, не трябва да проявяваш милосърдие и да освобождаваш този роднина на брхмаа (брахма-бандху), защото той уби невинните момчета, докато те спяха.
В тази шлока е много съществена думата брахма-бандху. Човек, който се е родил в семейство на брхмаи, но не притежава необходимите качества, за да може да се нарече брхмаа, е наричан роднина на брхмаа, а не брхмаа. Не е задължително синът на върховния съдия също да е върховен съдия, но няма нищо лошо в това да бъде наричан роднина на почитания съдия. Следователно както длъжността на върховния съдия не се предава по наследство, така човек не може да стане брхмаа само заради произхода си. Той трябва да притежава необходимите за това качества. Както постът върховен съдия е предназначен за образовани и достойни хора, по същия начин човек може да стане брхмаа само когато развие определени качества. Шстрите предписват, че трябва да смятаме за брхмаа дори този, който не произхожда от брахминско семейство, но притежава необходимите за това достойнства и добродетели. А ако човек, който е роден в семейство на брхмаи, не притежава тези качества, не трябва да го смятаме за брхмаа. В най-добрия случай
можем да го смятаме за роднина на брхмаа. Бог Шрӣ Ка, висшият авторитет във всички религиозни принципи – Ведите, – лично изтъква тези различия и следващите шлоки ще обяснят причината за това.