ТЕКСТ 44

Дрочря преподавал дханур-веда – военната наука с всичките ѝ поверителни тайни за пускане и управляване на оръжия с помощта на ведически химни. Грубата военна наука зависи от материалните оръжия, но изкуството на изстрелването на стрели, заредени с ведически химни, е по-фино и резултатно от грубите материални оръжия като картечниците или атомните бомби. Тези стрели се управляват с ведически мантри, или чрез трансценденталната наука за звука. В Рмяа се казва, че Махрджа Дашаратха, бащата на Бог Шрӣ Рма, насочвал стрелите си само с помощта на звука. Той можел да прониже мишената просто като чуел звука, който се излъчва от нея; не било необходимо да я вижда. И така, тази военна наука е по-фина от науката за управлението на грубите материални оръжия, които се използват в днешно време. Арджуна бил изучил всичко това от чря Дроа и Драупадӣ искала той да си спомни на кого е задължен за тези постижения. В отсъствието на Дрочря синът му бил смятан за негов представител. Така мислела добросърдечната Драупадӣ. Някой може да попита защо един последователен брхмаа като Дрочря трябвало да бъде наставник по военно изкуство. Отговорът е, че един брхмаа трябва да стане учител, независимо в коя област на знанието. Ученият брхмаа трябва да стане учител, свещенослужител или да приема милостиня. Истинският брхмаа има право да се занимава с кое да е от тези неща.