ТЕКСТ 5

Тук се разкрива главната причина за страданията на живите същества материалисти, посочват се средствата за лекуването на тази болест и висшето съвършенство, към което човек трябва да се стреми. За всичко това говори дадената шлока. По природа живото същество е трансцендентално към материалното затворничество, но тъй като е хванато в плен от външната енергия, мисли, че е създадено от материята. Заради това греховно общуване проявленията на материалната природа причиняват страдания на чистото духовно същество. Живото същество се заблуждава, че е творение на материята. С други думи, изкривеният начин на мислене, чувстване и желаене, проявяващ се в материалните условия, не е естествен за живото същество. Но то си има естествен начин на мислене, чувстване и желаене. В изначалното си състояние живото същество не е лишено от способност да мисли, да желае и да чувства. Бхагавад-гӣт потвърждава, че истинското знание на обусловената душа сега е покрито от невежество. По този начин дадената шлока опровергава теорията, че живото същество е абсолютен безличностен Брахман. Това е невъзможно, защото живото същество има свой индивидуален начин на мислене и в изначалното си необусловено състояние. Сегашното, обусловеното състояние, се дължи на влиянието на външната енергия. Това означава, че заблуждаващата енергия е поела нещата в свои ръце, а Върховният Бог остава безучастен. Той не иска живото същество да бъде заблуждавано от илюзорната енергия. Макар че знае това, външната енергия поема неблагодарната задача чрез заблуждаващото си влияние да държи забравилите души в илюзия. Богът не се намесва в дейностите на заблуждаващата енергия, защото те са необходими, за да се поправят обусловените души. Любещият баща не обича когато някой наказва децата му, но въпреки това ги поверява на грижите на строг възпитател, който да ги научи на ред. Но вселюбещият Всемогъщ Баща в същото време желае освобождението на обусловените души, иска те да се измъкнат от мрежите на заблуждаващата енергия. Царят затваря непокорните си поданици в затвора, но тъй като желае освобождението им, понякога отива при тях, призовава ги да се поправят и след това ги пуска на свобода. По подобен начин Върховният Бог слиза от царството си в царството на заблуждаващата енергия и лично освобождава обусловените души, като им дава Бхагавад-гӣт, където сам казва, че да се преодолее въздействието на заблуждаващата енергия, е много трудно, но този, който се отдаде в лотосовите нозе на Бога, получава освобождение по върховната му воля. Отдаването е целителното средство, което може да избави човека от заблуждението, причинено от илюзорната енергия. Общуването дава възможност процесът на отдаване да бъде доведен докрай. Затова Богът казва, че хората се обръщат към трансценденталното любовно служене на него под въздействието на думите на святите личности, които наистина са осъзнали Върховния. Обусловените души започват да развиват интерес към слушането на повествованията за Бога и благодарение на това слушане постепенно се издигат до равнището на почитането на Бога, предаността и привързаността към него. А след това напълно му се отдават. Тук Богът чрез инкарнацията си Всадева говори за същото. Това означава, че Той поправя обусловените души по двата начина: с помощта на наказанията на външната енергия и чрез собствените си наставления като духовен учител вътре и отвън. Под формата на Свръхдушата (Парамтм) Богът става духовен учител в сърцето на всяко живо същество, а отвън идва като духовен учител под формата на писанията, святите личности и посвещаващия духовен учител. В следващата шлока това е обяснено по-подробно.

Това, че живите същества се намират под личния надзор на заблуждаващата енергия, се потвърждава във Ведите (Кена Упаниад) във връзка с управляващата власт на полубоговете. В тази шлока също съвсем ясно се казва, че живото същество е под личната власт на външната енергия. Когато живото същество попадне под управлението на външната енергия, положението му се променя. Обаче от даденото твърдение на Бхгаватам става ясно, че същата тази външна енергия заема по-низше положение спрямо Божествената Личност, съвършеното същество. Заблуждаващата енергия може да въздейства само на живите същества, тя не може да се докосне до Бога, съвършеното същество. Следователно твърденията, че Върховният Бог попада под заблудата на илюзорната енергия и по този начин се превръща в живо същество, са чиста измислица. Ако живото същество и Богът принадлежаха към една и съща категория, Всадева щеше да види това без никакви трудности и тогава нямаше да говори за материалните страдания на заблудените същества, защото Върховното Същество притежава пълно знание. Монистите измислят толкова много теории, само и само да поставят Бога и живите същества в една категория. Ако Богът и живите същества бяха равни, Шрӣла Шукадева Госвмӣ нямаше да си прави труда да описва трансценденталните забавления на Бога, защото тогава те щяха да са проявление на илюзорната енергия.

Шрӣмад Бхгаватам е сумум бонум, най-добрият лек за човечеството, което страда в ноктите на м. Затова Шрӣла Всадева най-напред установява истинската болест на обусловените души – заблуждението, в което те се намират под влиянието на външната енергия. Той вижда съвършеното Върховно Същество, което заблуждаващата енергия не може да докосне, болните и страдащи обусловени души, а също и причината за болестта. А в следващата шлока се описва средството срещу болестта. Несъмнено Върховната Божествена Личност и живите същества са еднакви по качество, но Богът е господар на заблуждаващата енергия, а живите същества са ѝ подчинени. Затова Богът и живите същества са едновременно еднакви и различни. В тази строфа се откроява и една друга мисъл: вечната връзка между Бога и живото същество е трансцендентална – в противен случай Богът нямаше да си прави труд да избавя обусловените души от лапите на м. Живото същество трябва да съживи естествената си любов и привързаност към Бога. С това то ще постигне най-висшето съвършенство. Шрӣмад Бхгаватам помага на живото същество да постигне тази цел в живота.