ТЕКСТ 27

Живото същество не може да съществува, без да притежава нищо. Затова то не може да поема отречения в истинския смисъл на думата. То се отказва от едно нещо, за да получи нещо друго, по-ценно. Студентът жертва детските си склонности, за да получи по-добро образование. Слугата напуска едно работно място, за да отиде на по-добро. По подобен начин преданите се отказват от материалния свят не заради самото отречение, а за да получат нещо съществено, което има духовна стойност. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, Сантана Госвмӣ, Шрӣла Рагхунтха дса Госвмӣ и още много други са се отказвали от светския разкош и от благоденствието в името на служенето на Бога. От материална гледна точка те са били преуспяващи хора. Госвмӣте били министри в правителството на Бенгал, а Шрӣла Рагхунтха дса Госвмӣ бил син на един от от най-големите заминдари по това време. Но те са изоставили всичко, за да постигнат нещо по-висше от това, което са притежавали. Обикновено преданите нямат много материална собственост, но притежават една тайна съкровищница – лотосовите нозе на Бога. Има една хубава история за Шрӣла Сантана Госвмӣ. Той притежавал философски камък, но го бил захвърлил на бунището. Един човек, който бил изпаднал в нужда, го взел, но после се почудил защо този безценен камък се търкаля на такова място. Тогава помолил Сантана да му даде най-ценната си вещ и получил святото име на Бога. Акичана означава този, който не може да даде нищо материално. Един истински предан, махтм, никога не дава нищо материално, защото се е отказал от всяка материална собственост. Но той може да даде най-ценното, Божествената Личност; защото Богът е единствената собственост на истинския предан. Философският камък на Сантана Госвмӣ, който се търкалял на боклука, всъщност не му принадлежал; иначе той нямаше да го държи там. Този пример често се дава на начинаещите предани, за да могат те да проумеят, че материалните желания и духовният напредък са несъвместими. Докато човек не се научи да вижда, че всичко около него е духовно и е свързано с Върховния Бог, той е длъжен да прави разлика между духа и материята. Макар че такъв духовен учител като Шрӣла Сантана Госвмӣ може да вижда, че всичко е духовно, той ни дава този пример, защото самите ние нямаме духовно зрение.

Усъвършенстването на материалния начин на виждане, т.е. прогресът на материалната цивилизация, е сериозно препятствие пред духовното развитие. Материалният прогрес оковава живото същество във веригите на материалното тяло, а това причинява всевъзможни материални страдания. Този материален напредък се нарича анартха – нещо, което е ненужно. И това наистина е така. На съвременното равнище на материален прогрес хората използват червило за петдесет цента и още куп излишни вещи, рожба на материалното им схващане за живота. Когато вниманието на човек се отклонява от толкова много ненужни неща, той пропилява човешката си енергия напразно, без да постигне духовното познание, което е най-важното нещо в човешкия живот. Опитът да се отиде на луната е друг пример за безсмислено изразходвана енергия – защото дори да бъде успешен, това няма да разреши проблемите на живота. Преданите на Бога са акичана, защото всъщност не притежават нищо материално. Материалната собственост е създадена от трите проявления на материалната природа. Тя изтощава духовната енергия, затова колкото по-малко материални неща притежава човек, с толкова по-големи възможности за духовен напредък разполага.

Върховната Божествена Личност няма пряка връзка с материалните дейности. Всички дейности и постъпки на Бога, дори и в материалния свят, са духовни и не са обвързани с проявленията на материалната природа. Богът казва в Бхагавад-гӣт, че всичките му дейности са трансцендентални, дори и появяването и напускането му на материалния свят, и този, който знае това съвършено, не се ражда отново в материалния свят, а се връща обратно при Бога.

Материалната болест се поражда от влечението към материалната природа и желанието за господстване над нея. Това влечение е следствие от взаимодействието на трите проявления на природата, но нито Богът, нито преданите са привързани към това измамно наслаждение. Затова Богът и преданите са нивтта-гуа-втти. Върховният Бог е съвършеният нивтта-гуа-втти, защото никога не изпитва влечение към проявленията на материалната природа. Но живите същества имат такава склонност. Някои от тях са пленени в капана на материалната природа.

Тъй като Богът принадлежи на преданите си, а преданите му на свой ред принадлежат на него, несъмнено преданите са над проявленията на материалната природа. Това е естествено заключение. Тези чисти предани се различават от ония, в чиято преданост има примеси и които се обръщат към Бога, за да облекчат страданията си, да се избавят от нужда, обръщат се към него от любопитство или под влияние на философските разсъждения. Чистите предани и Богът са трансцендентално привързани един към друг. На останалите Богът не може да отвърне с взаимност. Затова Той е наричан тмрма – този, който намира удовлетворение в самия себе си. Той е себеудовлетворен и е господар на всички монисти, които искат да се слеят с битието му. Те проникват в личното сияние на Бога, наречено брахмаджьоти, а преданите проникват в трансценденталните забавления на Бога, които в никакъв случай не трябва да бъдат смятани за материални.