ТЕКСТ 31

Тази шлока още веднъж показва как забавленията на Върховния Бог могат да смутят и объркат хората. Както вече обяснихме, Върховният Бог си остава Върховен във всички обстоятелства. Тук се дава пример за това, как Богът може да остане Върховен и в същото време да се превърне в играчка в ръцете на чистите си предани. Чистите предани служат на Бога, водени единствено от чистата си любов към него, и в същото време те забравят за положението му на Върховен Бог. Върховният Бог също приема с по-голямо удоволствие това спонтанно служене, предизвикано от чиста любов, лишено от почтителното благоговение и страхопочитание. Преданите обожават Бога с благоговение, но Той е особено доволен, когато от чиста привързаност и любов те смятат, че Той им е подчинен. Такъв е духът на забавленията на Бога в изначалната обител Голока Вндвана. Приятелите на Ка мислят, че Той е един от тях. Те не мислят, че Той заслужава някаква особена почит. Родителите на Бога, които са чисти предани, виждат в него само детето си. Богът приема наказанията от страна на родителите си с по-голяма радост, отколкото всички молитви и ведически химни. Упреците на годениците му му доставят по-голяма наслада от ведическите химни. Когато Бог Ка бил в материалния свят, за да заплени обикновените хора с вечните си забавления в трансценденталните владения на Голока Вндвана, Той показал несравним пример за подчинение на осиновителката си Яшод. Богът често, като всяко палаво дете, опустошавал запасите от масло на майка Яшод, като чупел делвите и раздавал маслото на другарчетата си, включително и на забележителните маймуни на Вндвана, които не пропускали случая да се възползват от щедростта му. Веднъж майка Яшод видяла това и от чиста любов се престорила, че иска да накаже трансценденталното си дете. Тя взела едно въже и заплашила Бога, че ще го върже, както обикновено правят родителите. Като видял въжето в ръцете ѝ, Богът навел глава и заплакал като истинско дете, а сълзите, които се стичали по бузите му, размили черния грим, който украсявал прекрасните му очи. Кунтӣдевӣ обожава този образ на Бога, защото осъзнава изключителното му положение. От Бога се бои дори самият олицетворен страх, но въпреки това сега Той се уплашил от майка си, която искала да го накаже като обикновено непослушно дете. Кунтӣ съзнавала върховното положение на Ка, а Яшод – не. Затова Яшод се намира на по-издигнато равнище от Кунтӣ. Майка Яшод била получила Бога като син и Той я накарал напълно да забрави, че детето ѝ е самият Бог. Ако майка Яшод съзнаваше възвишеното положение на Бога, тя нямаше да бърза да го накаже. Но Той я накарал да забрави положението му, защото искал да се покаже пред любещата си майка като истинско дете. Тази обмяна на любов между майката и сина била толкова естествена, че Кунтӣ изпадала в недоумение, като си припомняла сцената, и не ѝ оставало нищо друго, освен да възхвалява трансценденталната синовна любов. По косвен начин тя възхвалявала неповторимата любов на майка Яшод, с която тя управлявала като свое любимо дете дори всемогъщия Бог.