ТЕКСТ 32
кечид хур аджа джта
пуя-шлокася кӣртайе
ядо прияснвавйе
малаясйева чанданам
кечит – някой; ху – казва; аджам – нероденият; джтам – се ражда; пуя-шлокася – на великите благочестиви царе; кӣртайе – за възхвалата на; ядо – на цар Яду; прияся – на скъпия; анвавйе – в рода на; малаяся – планините на Малая; ива – както; чанданам – сандалово дърво.
Някои казват, че Ти, нероденият, се раждаш, за да прославиш благочестивите царе; други казват, че се раждаш, за да зарадваш цар Яду, един от най-скъпите Ти предани. Ти се появяваш в рода му така, както сандаловото дърво се появява в планините на Малая.
Тъй като появяването на Бога в материалния свят обърква всички, за раждането на Неродения има най-различни мнения. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че се ражда в материалния свят, макар че е Господарят на всички творения и е нероден. Така че не можем да отречем раждането на Неродения, защото Той сам свидетелства за него. Но съществуват различни мнения за причините, поради които Той се ражда. Те също са изложени в Бхагавад-гӣт. Той се появява чрез вътрешната си енергия, за да възстанови принципите на религията, да защити благочестивите и да унищожи неблагочестивите. Това е мисията на появяването на Неродения. Но въпреки това се казва, че Богът дошъл, за да прослави благочестивия цар Юдхихира. Несъмнено заради благото на всички Бог Ка искал да установи над света властта на Павите. Когато светът се управлява от благочестив цар, хората са щастливи. Когато владетелят е неблагочестив, хората са нещастни. В епохата на Кали управниците най-често са грешници и затова хората непрекъснато страдат. Но в демократичното общество неблагочестивите граждани сами избират този, който да ги управлява, затова не могат да обвиняват никого за нещастието си. Махрджа Нала също бил прочут като велик и благочестив цар, но не бил свързан с Бог Ка. Затова Богът трябвало да прослави Махрджа Юдхихира. Богът вече бил прославил цар Яду, като се появил в рода му. Макар че се нарича дава, Ядувӣра, Ядунандана и пр., Той е свободен от подобни обвързаности. Той може да бъде сравнен със сандаловото дърво, което расте в малайските планини. Дърветата могат да растат навсякъде, но понеже сандаловите дървета растат предимно в малайските планини, името им се свързва с тези планини. Можем да направим заключението, че Богът е вечно нероден, като слънцето, но въпреки това се появява, както слънцето изгрява на източния хоризонт. Както слънцето не принадлежи само на изтока, така и Богът не е син на никого, а напротив, баща на всичко, което съществува.