ТЕКСТ 44
сӯта увча
птхайеттха кала-падаи
париӯткхилодая
манда джахса ваикухо
мохаянн ива мя
сӯта увча – Сӯта каза; птха – от Птх (Кунтӣ); иттхам – това; кала-падаи – с подбрани слова; париӯта – обожаван; акхила – вселенска; удая – слава; мандам – ласкаво; джахса – се усмихна; ваикуха – Богът; мохаян – пленителен; ива – като; мя – мистичното му могъщество.
Сӯта Госвмӣ каза: След като изслуша молитвите на Кунтӣдевӣ, които го възхваляваха с подбрани слова, Богът ласкаво се усмихна. Тази усмивка бе толкова пленителна, колкото и мистичното му могъщество.
Всичко очарователно в този свят представя Бога. Обусловените души, които се опитват да господстват над материалния свят, също са запленени от мистичните сили на Бога, но преданите са привлечени от нещо друго – от славата на Бога, – затова Той милостиво ги благославя. Енергията на Бога се проявява по различни начини, както електричеството може да се използва по най-различни начини. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ се молела на Бога, за да опише поне една частица от величието му. Всичките му предани го обожават по този начин, чрез подбрани слова, затова Богът се нарича Уттамашлока. Никакви изискани слова не са достатъчни да изразят цялото великолепие на Бога, но Той остава доволен от тези молитви, както бащата се радва на неумелите опити на малкото си дете да говори. Думата м означава както илюзия, така и милост. Тук тя означава милостта на Бога към Кунтӣдевӣ.