ТЕКСТ 50
наино ргя прадж-бхартур
дхарма-юддхе вадхо двим
ити ме на ту бодхя
калпате шсана вача
на – никога; ена – грехове; ргя – на царя; прадж-бхарту – на този, който поддържа поданиците; дхарма – за справедливата кауза; юддхе – в сражението; вадха – убиване; двим – на враговете; ити – всички тези; ме – за мен; на – никога; ту – но; бодхя – за удовлетворение; калпате – предназначени за управление; шсанам – предписание; вача – думите на.
За царя, който поддържа поданиците си и се сражава за справедлива кауза, убийството не е грях. Но това не се отнася до мен.
Макар Махрджа Юдхихира да не управлявал царството, което Дурьодхана поддържал в добро състояние и не причинявал вреда на поданиците, той мислел, че причината за убиването на толкова много живи същества е само собствената му корист – да отнеме царството от ръцете на Дурьодхана. Тези убийства били извършени не заради нуждите на управлението, а от себичност, затова той смятал, че носи вината за всички грехове.