ТЕКСТ 6
джайитвшвамедхаис та
трибхир уттама-калпакаи
тад-яша пвана дику
шата-маньор ивтанот
джайитв – извършвайки; ашвамедхаи – ягя, в която се принася в жертва кон; там – него (цар Юдхихира); трибхи – три; уттама – най-добри; калпакаи – при наличието на необходимите компоненти и извършени от опитни жреци; тат – това; яша – слава; пванам – добродетелна; дику – всички посоки; шата-маньо – Индра, който извършил сто такива жертвоприношения; ива – като; атанот – бе разпространена.
Бог Шрӣ Ка накара Махрджа Юдхихира да извърши както трябва три ашвамедха-яги (жертвоприношения на коне) и добрата му слава се разнесе във всички посоки на света, също като славата на Индра, който бе извършил сто такива жертвоприношения.
Тази шлока е своеобразно встъпление към описанието на ашвамедха-ягя, която извършил Махрджа Юдхихира. Важно е да отбележим, че Махрджа Юдхихира е сравнен с небесния цар. Небесният цар е десетки хиляди пъти по-богат от Махрджа Юдхихира, но славата на Махрджа Юдхихира не била по-малка. Причината за това е, че Махрджа Юдхихира бил чист предан на Бога. Единствено благодарение на милостта на Бога той се издигнал на висотата на небесния цар, като извършил само три яги, докато небесният цар бил извършил стотици. Това е преимуществото на предания. Богът се отнася еднакво към всички, но преданите му са по-прославени от останалите, защото постоянно са свързани с най-великото същество. Лъчите на слънцето се разпростират равномерно, но въпреки това винаги има места, в които цари мрак. Причина за това не е слънцето, а различната способност да се възприема светлината. Подобно на това тези, които напълно са се отдали на Бога, получават цялата му милост, която Той разпростира равномерно винаги и навсякъде.