No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

мантря пу-путрш ча
шаинейоддхава-саюта
дваипяндибхир випраи
пӯджитаи пратипӯджита

мантря – поканвайки; пу-путрн – всички синове на Пу; ча – също; шаинея – Стяки; уддхава – Уддхава; саюта – съпроводен; дваипяна-дибхи – от и като Ведавса; випраи – от брхмаите; пӯджитаи – след като бе обожаван; пратипӯджита – Богът отговори със същото.

След това Бог Шрӣ Ка се приготви за заминаване. След като бе обожаван от брхмаите, оглавявани от Шрӣла Всадева, Той ги поздрави и покани при себе си синовете на Пу.

Бог Шрӣ Ка бил катрия и не би трябвало да приема почести от брхмаите, но всички брхмаи там, начело с Шрӣла Всадева, знаели, че Той е Върховната Божествена Личност, и затова го обожавали. Богът отговорил на приветствията само за да спази установеното правило, че катриите трябва да се подчиняват на наставленията на брхмаите. Макар че на Бог Шрӣ Ка навсякъде и винаги отдавали почитания като на Върховен Бог, Той никога не нарушил обичаите, утвърдени сред четирите разделения на обществото. Богът съзнателно спазвал всички обществени условности, за да могат в бъдеще другите да го следват.

« Previous Next »