ТЕКСТ 24

Бхӣмадева знаел добре, че Бог Ка е изначалният Нряа. Формата на Бога, която той обожавал, била четириръкият Нряа, но той знаел, че четириръкият Нряа е пълна експанзия на Бог Ка. По заобиколен начин Бхӣмадева изразил желанието си Бог Ка да се появи в образа си на четириръкия Нряа. Един ваиава винаги е много смирен във взаимоотношенията си. Макар че нямало никакво съмнение, че веднага щом напусне материалното си тяло, Бхӣмадева ще се отправи към Ваикуха-дхма, като смирен ваиава той пожелал да види красивото лице на Бога, защото било възможно да не го види, след като напусне сегашното си тяло. Макар че Богът обещава на чистите си предани достъп до обителта си, те не се възгордяват. Тук Бхӣмадева казва „докато не напусна това тяло“. Това означава, че пълководецът щял да напусне тялото си по своя воля; той не бил принуден да прави това под натиска на природните закони. Той бил толкова могъщ, че можел да остане в тялото си толкова дълго, колкото пожелаел. Тази благословия Бхӣмадева бил получил от баща си. Великият пълководец пожелал Богът да застане пред него във формата си на четириръкия Нряа, за да може да се съсредоточи върху него и да потъне в транса на медитацията. Тогава чрез мисли за Бога умът му щял да се освети и да се пречисти. Затова на Бхӣмадева му било безразлично къде ще отиде. Чистите предани никога не се стремят особено настойчиво да се върнат в царството на Бога. Те се уповават изцяло на неговата добра воля. Дори ако Богът поиска да отидат в ада, те ще бъдат пак толкова удовлетворени. Единственото желание на чистите предани е винаги да бъдат погълнати от мисли за лотосовите нозе на Бога, независимо от всичко друго. Бхӣмадева искал само това: да се потопи в мисли за Бога и така да напусне тялото си. Това е най-висшата цел, към която се стремят чистите предани.