ТЕКСТ 34

Богът е абсолютната форма на вечност, блаженство и знание. Затова Той милостиво приема трансценденталното служене в някой от петте основни вида отношения – шнта, дся, сакхя, втсаля и мдхуря, т.е. неутрални взаимоотношения, отношения между слуга и господар, приятелство, родителски взаимоотношения и съпружеска любов, – ако то му се отдава с истинска любов и привързаност. Шрӣ Бхӣмадева е велик предан на Бога и отношенията между тях са като между слуга и господар. Затова стрелите, които той пускал срещу трансценденталното тяло на Бога, практически не се различавали от нежните рози, с които друг предан обсипва Бога, когато го обожава.

Отстрани изглеждало, че Бхӣмадева се разкайва за действията си срещу личността на Бога. Но в действителност тялото на Бога не изпитвало никаква болка, защото то е трансцендентално. Тялото на Бога не е изградено от материя. Както Той самият, така и тялото му са завършена духовна същност. Духът никога не може да бъде пронизан, изгорен, изсушен, намокрен и пр. Това е обяснено много живо в Бхагавад-гӣт, а също и в Сканда Пура. Там се казва, че духът не може да бъде докоснат от материалните замърсявания и е неразрушим; че не може нито да му се причини страдание, нито да бъде пресушен. Когато Бог Виу се появява пред нас в инкарнацията си, Той прилича на някоя от обусловените души, попаднали в капана на материалната природа. Но това е нужно само за да заблуди асурите, невярващите, които винаги са готови да убият Бога, още от мига, в който Той се появи. Каса искал да убие Ка, а Рваа искал да убие Рма – от глупост те не разбирали, че никой не може да убие Бога, тъй като духът е неунищожим.

Така че фактът, че Бхӣмадева със стрелите си нанасял рани по тялото на Бога, обърква неотдадения атеист, но преданите, освободените души, не се заблуждават.

Бхӣмадева се възхищавал на великото милосърдие на Бога – Той не изоставил Арджуна, въпреки че острите стрели на Бхӣмадева не му давали и миг покой, и след това веднага дошъл край смъртния му одър, въпреки че на бойното поле Бхӣмадева бил безпощаден към него. Разкаянието на Бхӣма и великодушието на Бога в тази сцена нямат равни на себе си.

Шрӣ Вишвантха Чакравартӣ хкура, велик чря и предан, който се намира в отношения на съпружеска любов с Бога, прави в тази връзка интересна забележка. Той казва, че раните по тялото на Бога, нанасяни от острите стрели на Бхӣмадева, му доставяли същото удоволствие като ухапванията на годеницата му, подтиквана от непреодолимо любовно желание. Никой не смята този вид ухапвания за проява на враждебност от страна на противоположния пол, дори когато те оставят рани по тялото. Следователно схватката, в която Богът и чистият му предан Шрӣ Бхӣмадева обменяли трансцендентално наслаждение, съвсем не била материална. Тъй като тялото на Бога и самият Бог са тъждествени, не е възможно абсолютното тяло да бъде ранено. Това, което изглеждало като рани от стрели, подвежда обикновените хора, но този, който има поне малко абсолютно знание, може да разбере трансценденталните взаимоотношения в тази героична раса. Богът се чувствал напълно щастлив от раните, които му нанасяли острите стрели на Бхӣмадева. Особено внимание тук заслужава думата вибхидямна, тъй като кожата на Бога не се различава от него самия. Нашата кожа се различава от душата ни и затова в нашия случай думата вибхидямна – ожулен и насечен – би била съвсем подходяща. Трансценденталното блаженство има най-различни разновидности, а многообразието на дейностите в материалния свят е само изкривено отражение на трансценденталното блаженство. Всичко в материалния свят е материално по качество и затова е изпълнено с безпокойство, но в абсолютните владения има многообразни наслаждения, лишени от всякакво безпокойство, защото там природата на всичко е единна и абсолютна. Богът се наслаждавал на раните, нанесени му от великия предан Бхӣмадева. И тъй като Бхӣмадева се намирал във воински взаимоотношения с Бога, той съсредоточил ума си върху образа на ранения Ка.