ТЕКСТ 36
вявахита-птан-мукха нирӣкя
сва-джана-вадхд вимукхася доа-буддх
куматим ахарад тма-видя яш
чараа-рати парамася тася ме 'сту
вявахита – стоейки на разстояние; птан – воини; мукхам – лица; нирӣкя – гледайки; сва-джана – роднини; вадхт – от убиването; вимукхася – този, който не е склонен; доа-буддх – заради замърсена интелигентност; куматим – бедни познания; ахарат – разпръсна; тма-видя – чрез трансценденталното знание; я – Той, който; чараа – към нозете; рати – влечение; парамася – на Върховния; тася – за него; ме – моето; асту – нека бъде.
Когато оглеждаше воините и военачалниците на бойното поле, Арджуна изглеждаше като че ли замърсен от невежество, но Богът отстрани това невежество, предавайки му трансценденталното знание. Нека лотосовите нозе на Бога вечно ме привличат.
Царете и военачалниците били длъжни да стоят начело на сражаващите се воини. Такива били правилата на истинския бой. Царете и военачалниците тогава не били като днешните президенти и министри на отбраната. Те не си стояли у дома, докато нещастните войници или наемници се сражават гърди в гърди с враговете. Това може и да съответства на правилата на съвременната демокрация, но по времето, когато господствала истинската монархия, царете не били страхливци, избрани въпреки лошите си качества. От описанията на битката при Курукетра става ясно, че предводителите на двете страни – Дроа, Бхӣма, Арджуна и Дурьодхана – не бездействали. Наравно с всички те участвали в боя, за който било избрано място далеч от жилищата на мирните жители. Това означава, че невинните поданици били щадени от последствията на сражението между войските на враждуващите царе. Поданиците нямало защо да наблюдават какво става по време на битката. Независимо кой щял да стане цар, Арджуна или Дурьодхана, те били длъжни да му плащат една четвърт от доходите си. Всички военачалници на бойното поле Курукетра стояли един срещу друг и докато ги гледал, Арджуна почувствал огромно състрадание към тях. Той много съжалил, че заради императорския трон трябва да убива на бойното поле свои роднини. Той не се боял от безчислените бойни фаланги на Дурьодхана, но като милостив предан на Бога му било присъщо отречението от светските притежания. Затова той решил, че не трябва да се сражава заради светски притежания. Но това разбиране било много ограничено. Затова тук се казва, че интелигентността на Арджуна се била замърсила. И както става ясно от четвъртата глава на Бхагавад-гӣт, той бил предан и постоянен спътник на Бога, затова не било възможно интелигентността му да се замърси. Но отстрани изглеждало така, защото това предоставяло възможност да бъде предадено учението на Бхагавад-гӣт за благото на всички обусловени замърсени души, попаднали в материалното робство заради лъжливите си представи за материалното тяло. Бхагавад-гӣт била произнесена заради обусловените души от този свят – за да им помогне да се освободят от погрешните представи, които ги карат да отъждествяват тялото с душата, и да възстановят вечната връзка на душата с Върховния Бог. Богът изговорил тма-вид, трансценденталното знание за себе си, заради благото на всички.