No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 39

виджая-ратха-куумбха тта-тотре
дхта-хая-рашмини тач-чхрийекаӣйе
бхагавати ратир асту ме мумӯрор
ям иха нирӣкя хат гат сва-рӯпам

виджая – Арджуна; ратха – колесница; куумбе – това, което е защитавано въпреки всички рискове; тта-тотре – с камшик в дясната ръка; дхта-хая – управлявайки конете; рашмини – въжета; тат-шри – красиво застанал; ӣкаӣйе – да гледам; бхагавати – към Божествената Личност; рати асту – нека влечението ми бъде; мумӯро – този, който скоро ще умре; ям – на когото; иха – в този свят; нирӣкя – гледайки; хат – тези, които умряха; гат – постигнаха; сва-рӯпам – изначална форма.

О, нека в мига на смъртта ми ме привлича само Шрӣ Ка, Божествената Личност. Съсредоточавам ума си върху колесничаря на Арджуна, който стоеше с камшик в дясната си ръка и с юзди в лявата и с цялото си внимание се стремеше да защити Арджуна на колесницата, с цената на всичко. Тези, които го видяха на бойното поле Курукетра, след смъртта си постигнаха изначалните си форми.

Чистият предан постоянно усеща вътре в себе си присъствието на Бога, защото е трансцендентално свързан с него чрез любовно служене. Чистият предан не може да забрави Бога дори за миг. Това се нарича транс. Йогӣте мистици се опитват да се съсредоточат върху Свръхдушата, като възпират сетивата си от всички останали дейности и така в края постигат самдхи. Преданите достигат транс, или самдхи, по-лесно – като постоянно помнят личностните черти на Бога, святото му име, славата, забавленията му и пр. Следователно концентрацията на йогӣте мистици се различава от тази на преданите. Мистиците се опитват да се съсредоточат насила, докато при чистите предани концентрацията идва съвсем естествено, като резултат от чистата им любов и спонтанна привързаност. Бхӣмадева бил чист предан и понеже бил воин и пълководец, постоянно помнел Бога в образа му Пртха-сратхи (колесничар на Арджуна), проявен от него на бойното поле. Следователно забавлението на Бога като Пртха-сратхи също е вечно. Всички забавления на Бога, като се започне от раждането му в тъмницата на Каса и се стигне до маушала-лӣл, се редуват едно след друго във всички вселени, както стрелката на часовника се движи по циферблата. И в тези забавления постоянно го придружават вечните му спътници – Павите и Бхӣма. И така, Бхӣмадева дори за миг не забравял прекрасния образ на Бога като Пртха-сратхи, който дори Арджуна не можел да види. Арджуна се намирал зад красивия Пртха-сратхи, а Бхӣмадева бил точно пред него. Образът на Бога като воин доставял по-голямо удоволствие на Бхӣмадева, отколкото на Арджуна.

Воините и всички останали, които присъствали на бойното поле Курукетра, след смъртта си възвърнали изначалните си духовни форми, подобни на формата на Бога, защото благодарение на безпричинната милост на Бога в момента на смъртта си те можели да го виждат лице в лице. Обусловените души, които изминават еволюционния цикъл от водните обитатели до Брахм, се намират във форми, изградени от м. Тези форми те са получили от материалната природа заради собствените си дейности. Материалните форми на обусловените души са като чужди за тях дрехи. Когато обусловената душа се освободи от прегръдката на материалната енергия, тя постига изначалната си форма. Имперсоналистите искат да попаднат в Брахман, безличностното сияние на Бога, но то не е свойствено на природата на живите искри, които са неотделими частици от Бога. Затова имперсоналистите отново падат и получават материални форми, чужди на трансценденталната душа. Преданите на Бога получават духовна форма като неговата – двуръка или четириръка, на някоя от планетите във Ваикуха или на планетата Голока – в съответствие с изначалната природа на душата. Тази изцяло духовна форма е сварӯпа за живото същество. Всички живи същества, които взели участие в битката при Курукетра, независимо на коя страна, постигнали своята сварӯпа. Това потвърждава Бхӣмадева. Бог Шрӣ Ка бил милостив не само към Павите; Той показал благоразположението си и към останалите групировки и затова всички постигнали един и същи резултат. Бхӣмадева искал да има същата възможност и молел Бога за това, макар че положението му на придружител на Бога било абсолютно сигурно. Можем да обобщим, че всеки, който умира с поглед, насочен към Божествената Личност отвътре или отвън, постига своята сварӯпа. А това е най-висшето съвършенство в живота.

« Previous Next »