ТЕКСТ 39
виджая-ратха-куумбха тта-тотре
дхта-хая-рашмини тач-чхрийекаӣйе
бхагавати ратир асту ме мумӯрор
ям иха нирӣкя хат гат сва-рӯпам
виджая – Арджуна; ратха – колесница; куумбе – това, което е защитавано въпреки всички рискове; тта-тотре – с камшик в дясната ръка; дхта-хая – управлявайки конете; рашмини – въжета; тат-шри – красиво застанал; ӣкаӣйе – да гледам; бхагавати – към Божествената Личност; рати асту – нека влечението ми бъде; мумӯро – този, който скоро ще умре; ям – на когото; иха – в този свят; нирӣкя – гледайки; хат – тези, които умряха; гат – постигнаха; сва-рӯпам – изначална форма.
О, нека в мига на смъртта ми ме привлича само Шрӣ Ка, Божествената Личност. Съсредоточавам ума си върху колесничаря на Арджуна, който стоеше с камшик в дясната си ръка и с юзди в лявата и с цялото си внимание се стремеше да защити Арджуна на колесницата, с цената на всичко. Тези, които го видяха на бойното поле Курукетра, след смъртта си постигнаха изначалните си форми.
Чистият предан постоянно усеща вътре в себе си присъствието на Бога, защото е трансцендентално свързан с него чрез любовно служене. Чистият предан не може да забрави Бога дори за миг. Това се нарича транс. Йогӣте мистици се опитват да се съсредоточат върху Свръхдушата, като възпират сетивата си от всички останали дейности и така в края постигат самдхи. Преданите достигат транс, или самдхи, по-лесно – като постоянно помнят личностните черти на Бога, святото му име, славата, забавленията му и пр. Следователно концентрацията на йогӣте мистици се различава от тази на преданите. Мистиците се опитват да се съсредоточат насила, докато при чистите предани концентрацията идва съвсем естествено, като резултат от чистата им любов и спонтанна привързаност. Бхӣмадева бил чист предан и понеже бил воин и пълководец, постоянно помнел Бога в образа му Пртха-сратхи (колесничар на Арджуна), проявен от него на бойното поле. Следователно забавлението на Бога като Пртха-сратхи също е вечно. Всички забавления на Бога, като се започне от раждането му в тъмницата на Каса и се стигне до маушала-лӣл, се редуват едно след друго във всички вселени, както стрелката на часовника се движи по циферблата. И в тези забавления постоянно го придружават вечните му спътници – Павите и Бхӣма. И така, Бхӣмадева дори за миг не забравял прекрасния образ на Бога като Пртха-сратхи, който дори Арджуна не можел да види. Арджуна се намирал зад красивия Пртха-сратхи, а Бхӣмадева бил точно пред него. Образът на Бога като воин доставял по-голямо удоволствие на Бхӣмадева, отколкото на Арджуна.
Воините и всички останали, които присъствали на бойното поле Курукетра, след смъртта си възвърнали изначалните си духовни форми, подобни на формата на Бога, защото благодарение на безпричинната милост на Бога в момента на смъртта си те можели да го виждат лице в лице. Обусловените души, които изминават еволюционния цикъл от водните обитатели до Брахм, се намират във форми, изградени от м. Тези форми те са получили от материалната природа заради собствените си дейности. Материалните форми на обусловените души са като чужди за тях дрехи. Когато обусловената душа се освободи от прегръдката на материалната енергия, тя постига изначалната си форма. Имперсоналистите искат да попаднат в Брахман, безличностното сияние на Бога, но то не е свойствено на природата на живите искри, които са неотделими частици от Бога. Затова имперсоналистите отново падат и получават материални форми, чужди на трансценденталната душа. Преданите на Бога получават духовна форма като неговата – двуръка или четириръка, на някоя от планетите във Ваикуха или на планетата Голока – в съответствие с изначалната природа на душата. Тази изцяло духовна форма е сварӯпа за живото същество. Всички живи същества, които взели участие в битката при Курукетра, независимо на коя страна, постигнали своята сварӯпа. Това потвърждава Бхӣмадева. Бог Шрӣ Ка бил милостив не само към Павите; Той показал благоразположението си и към останалите групировки и затова всички постигнали един и същи резултат. Бхӣмадева искал да има същата възможност и молел Бога за това, макар че положението му на придружител на Бога било абсолютно сигурно. Можем да обобщим, че всеки, който умира с поглед, насочен към Божествената Личност отвътре или отвън, постига своята сварӯпа. А това е най-висшето съвършенство в живота.