ТЕКСТ 40

Обзети от дълбокия екстаз на любовното служене, девойките на Враджабхӯми постигнали качествено единство с Бога и се отнасяли към него като с равен, танцували редом с него, прегръщали го, подтиквани от съпружеска любов, усмихвали се на шегите му и го гледали с очи, пълни с любов. Без съмнение такива предани като Бхӣмадева смятат, че отношенията между Бога и Арджуна са достойни за прослава, но отношения между гопӣте и Бога заслужават още по-голяма възхвала, защото любовното служене на гопӣте е още по-чисто. По милостта на Бога Арджуна имал щастието Богът да му служи като колесничар, но той не бил дарен със сила, равна на Божията. Но гопӣте в действителност станали едно с Бога, защото се издигнали на неговото равнище. Бхӣма искал да помни гопӣте и се молел те да бъдат милостиви към него в последните мигове от живота му. Богът е по-доволен, когато прославят чистите му предани, затова Бхӣмадева възхвалил действията не само на Арджуна, които винаги го привличали, но мислел и за гопӣте, които благодарение на любовното служене, което отдавали на Бога, получили несравними възможности. Равенството на гопӣте и Бога никога не трябва да се приема като нещо подобно на освобождението сюджя, което получават имперсоналистите. То е един съвършен екстаз, в който напълно изчезва понятието за различие, защото интересите на влюбените изцяло се сливат.