ТЕКСТ 41

След удържаната победа в битката при Курукетра Махрджа Юдхихира, който вече бил император на света, извършил обредното жертвоприношение Рджасӯя. В онези дни, когато императорът се възкачвал на престола, като предизвикателство той изпращал един кон да препуска по целия свят и по този начин обявявал превъзходството си. Всеки владетел – принц или цар – свободно можел да избере дали да признае или да не признае върховната власт на императора. Този, който приемел предизвикателството, трябвало да се сражава с императора и в бой да докаже собственото си превъзходство. Победеният противник трябвало да се раздели с живота си, отстъпвайки трона на друг цар или владетел. Махрджа Юдхихира също отправил такова предизвикателство, като изпратил коне по целия свят, но всички владетели и царе признали властта му и го нарекли император на света. След това всички владетели, подчинени на Махрджа Юдхихира, били поканени да вземат участие във великата жертвена церемония Рджасӯя. Подобни церемонии днес биха стрували милиони долари и не биха били по силите на сегашните нищожни владетели. Днес, в епохата на Кали, тази церемония е невъзможна, защото изисква прекалено много средства и при сегашните условия трудно би се извършила. Нито пък е възможно да се намерят опитни жреци, които да могат да поемат церемонията.

И така, царете и великите мъдреци от целия свят се събрали в столицата на Махрджа Юдхихира. Били поканени и представители на всички области на знанието – велики философи, теолози, лекари, учени и велики мъдреци. Това означава, че обществото оглавявали брхмаите и катриите; всички те били поканени на това събрание. Вайшите и шӯдрите не играели толкова важна роля в обществения живот, затова не са споменати тук. В сегашната епоха поради промените в обществените дейности са се изменили и критериите за значимостта на хората според вида на дейностите им.

На това велико събрание всички погледи били насочени към Бог Шрӣ Ка. Всеки искал да го види и да му отдаде смирените си почитания. Бхӣмадева си припомнял всичко това и се радвал, че неговият обожаван Бог, Върховната Личност, стои пред него в истинския си величествен облик. Да се медитира върху Върховния Бог, означава мислите на човек постоянно да са заети с дейностите, формата, забавленията, името и славата на Бога. Това е по-лесно от абстрактната медитация върху безличностния аспект на Върховния. В Бхагавад-гӣт (12.5) съвсем ясно се казва, че е много трудно да се съзерцава безличностния аспект на Върховния. В действителност това дори не е съзерцание, а просто губене на време, защото желаният резултат се постига много рядко. Но преданите се концентрират върху истинската форма на Бога и забавленията му, затова за тях Той е леснодостъпен. По този въпрос се говори и в Бхагавад-гӣт (12.9). Богът не се различава от трансценденталните си дейности. В тази шлока се посочва още, че докато Бог Шрӣ Ка се намирал в човешкото общество, особено по време на сраженията на бойното поле Курукетра, Той бил считан за най-великата личност от това време, макар че не всички можели да разпознаят в него Върховната Божествена Личност. Твърдението, че след смъртта на някой велик човек хората започват да го обожават като Бог, е много невярно, защото никой не може да стане Бог, дори и след смъртта си. Нито пък е възможно Божествената Личност да бъде човешко същество, дори и да се намира сред хората. И двете схващания са погрешни. Идеите на антропоморфизма не могат да се приложат към Бог Ка.