ТЕКСТ 46

Бхӣмадева бил не само великият старейшина на рода на Махрджа Юдхихира, но бил и велик философ, негов приятел и приятел на братята му и на майка му. След смъртта на Махрджа Пу, бащата на петимата братя, най-голям от които бил Махрджа Юдхихира, Бхӣмадева станал за тях грижовен дядо, а също и попечител на овдовялата си снаха Кунтӣдевӣ. Макар че за Павите трябвало да се грижи Махрджа Дхтарра, по-големият брат на баща им, той бил привързан повече към стоте си сина начело с Дурьодхана. Накрая, за да бъдат лишени петимата осиротели братя от царството Хастинпура, което им принадлежало по закон, бил организиран огромен заговор. Последвали заплетени и коварни интриги, нещо обикновено за императорските дворци, и в резултат на това петимата братя били прогонени в изгнание в горите. Но Бхӣмадева винаги си оставал искрен и състрадателен доброжелател, дядо, приятел и философски наставник на Махрджа Юдхихира, дори до последния миг от живота си. Той умрял много щастлив, защото видял, че тронът е в ръцете на Махрджа Юдхихира. Без това той отдавна би напуснал материалното си тяло, за да не се измъчва, като гледа незаслужените страдания на Павите. Той просто изчаквал благоприятния момент, защото бил твърдо убеден, че в битката при Курукетра синовете на Пу ще победят, тъй като техен защитник е Бог Шрӣ Ка. Като предан на Бога, той знаел, че никой не може да погуби преданите на Бога. Махрджа Юдхихира знаел, че Бхӣма винаги му е желаел доброто, затова раздялата с него много го натъжила. Той скърбял за раздялата си с великата душа, а не с материалното тяло, напуснато от Бхӣмадева. Въпреки че Бхӣмадева бил освободена душа, погребалната церемония била неизбежно задължение. Тъй като великият воин нямал деца, церемонията трябвало да се извърши от най-големия му внук, Махрджа Юдхихира. Било голямо благодеяние за великия Бхӣмадева, че последните обреди за него извършил потомък на рода, който не му отстъпвал по величие.