ТЕКСТ 47
туувур мунайо х
ка тад-гухя-нмабхи
татас те ка-хда
свшрамн праяю пуна
тууву – удовлетворен; муная – великите мъдреци, водени от Всадева и др.; х – всички в щастливо настроение; кам – на Бог Ка, Божествената Личност; тат – неговите; гухя – поверителни; нмабхи – чрез святото му име и пр.; тата – след това; те – те; ка-хда – личностите, които винаги носят Бог Ка в сърцата си; сва-шрамн – в отшелническите си обители; праяю – се завърнаха; пуна – отново.
След това всички велики мъдреци започнаха да възхваляват Бог Шрӣ Ка с поверителните ведически химни. А после се завърнаха в отшелническите си обители, завинаги запазили образа на Бог Ка в сърцата си.
Преданите на Бога винаги се намират в сърцето на Бога и Богът винаги е в техните сърца. Такива са блажените взаимоотношения между Бога и преданите му. Благодарение на чистата си любов и преданост към него преданите винаги го виждат в себе си и макар че Богът не е длъжен да прави нищо и няма към какво да се стреми, Той също постоянно се грижи за доброто на преданите си. За обикновените живи същества има природни закони, които управляват действията им и последиците от тях, но преданите са насочвани към верния път от самия Бог. Така преданите се намират под непосредствените грижи на Бога. А от своя страна Богът се оставя на грижите само на преданите си. Всички мъдреци, водени от Всадева, били предани на Бога и затова след погребалната церемония започнали да пеят ведически химни, за да удовлетворят Бога, който сам присъствал там. Ведическите химни се пеят, за да се достави удоволствие на Бог Ка. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (15.15). Всички Веди, Упаниади, Веднта и други произведения търсят единствено него и всички химни прославят единствено него. Затова мъдреците извършили необходимото, за да постигнат тази цел, и щастливи заминали за отшелническите си обители.