Въведение

Понятията Бог и Абсолютна Истина не са тъждествени. Цел на Шрӣмад Бхгаватам е Абсолютната Истина. Понятието Бог се отнася до повелителя, докато понятието Абсолютна Истина се отнася до сумум бонум*, т.е. до крайния източник на всички енергии. Всеки се съгласява, че като върховен повелител, по същността си Богът трябва да е личност, защото един повелител не може да бъде безличностен. Естествено, съвременните правителства, и най-вече демократичните правителства, са безличностни до известна степен, но в крайна сметка главното управляващо лице е личност и безличностният аспект на правителството е подчинен на личностния. И така, безспорно е, че когато има упражняване на власт, съществува и личностен аспект. Има различни повелители, които заемат различни постове в управлението, затова има и множество малки богове. Според Бхагавад-гӣт всеки повелител, който притежава някакво специфично могъщество, се нарича вибхӯтимат саттва – личност, която Богът е дарил с власт. Съществуват много вибхӯтимат саттви – повелители, богове, които притежават най-различни способности, но Абсолютната Истина е единствена. В Шрӣмад Бхгаватам Абсолютната Истина, сумум бонум, е наречена пара сатям.

*Сумум бонум – върховно благо (лат.) – Б.пр.

Авторът на Шрӣмад Бхгаватам, Шрӣла Всадева, най-напред отдава смирените си почитания на пара сатям (Абсолютната Истина). И понеже пара сатям е крайният източник на всички енергии, пара сатям е Върховната Личност. Боговете, т.е. повелителите, несъмнено са личности, но пара сатям, която им дава власт и сила, е Върховна Личност. Санскритската дума ӣшвара (повелител) изразява идеята за Бог. Върховната Личност обаче се нарича парамешвара, върховен ӣшвара. Върховната Личност, парамешвара, е върховната личност от всички личности, които притежават съзнание, и е абсолютно независима, защото не черпи могъществото си от никакъв друг източник. Във ведическата литература Брахм е наричан върховен бог или най-главен от всички останали богове, сред които са Индра, Чандра, Варуа, но Шрӣмад Бхгаватам утвърждава, че дори Брахм не е независим в знанието и силата си. Знанието си, под формата на Ведите, той е получил от Върховната Личност, която се намира в сърцето на всяко живо същество. Тази Върховна Личност пряко и опосредствано знае всичко. Индивидуалните безкрайно малки личности, които са неотделими частици от Върховната Личност, могат да знаят пряко и косвено всичко, което засяга тялото им, т.е. външните им особености, но Върховната Личност знае всичко както за външните си, така и за вътрешните си качества.

Думите джанмдй ася означават, че източник на сътворението, поддържането и разрушението е тази върховна съзнаваща личност. Дори от собствен опит можем да разберем, че безжизнената материя не поражда нищо. Живото същество обаче е в състояние да създава инертна материя. То например влиза в съприкосновение с материалното тяло и го превръща в действащ механизъм. Хората с ограничени знания погрешно смятат телесната машина за живото същество, а истината е, че живото същество е основата на този механизъм. Щом жизнената искра напусне телесния механизъм, той става напълно безполезен. По същия начин Върховната Личност е източник на цялата материална енергия. Тази истина е изложена във всички ведически текстове и е приета от всички проповедници на духовната наука. Жизнената сила се нарича Брахман и Шрӣпда Шакарчря, един от най-великите чрии (учители), е учил, че Брахман е субстанция, а космическият свят е категория. Жизнената сила е изначалният източник на всички енергии и съвсем логично е приета за Върховната Личност. Тя знае всичко: минало, настояще и бъдеще, а също и всяко кътче от материалните и духовните си проявления. Несъвършеното живо същество не знае какво става дори в собственото му тяло. То се храни, но не знае как храната се превръща в енергия и как тази енергия поддържа тялото. Когато живото същество е съвършено, то знае всичко, което се случва, а щом Върховната Личност е всесъвършена, естествено е да знае всичко до най-малките подробности. Затова в Шрӣмад Бхгаватам тази съвършена личност е наричана Всудева – този, който пребивава навсякъде, знае всичко и напълно владее абсолютните си енергии. В Шрӣмад Бхгаватам това е обяснено много подробно и читателят ще има възможността обстойно да се запознае с този въпрос.

Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху е проповядвал Шрӣмад Бхгаватам в съвременната епоха и със собствения си пример е показал как трябва да се следват предписанията му. По-лесно ще проникнем в същността на Шрӣмад Бхгаватам, ако се възползваме от безпричинната милост на Шрӣ Чайтаня. Затова тук предлагаме едно кратко описание на живота и ученията му, което ще помогне на читателя да осъзнае истинската стойност на Шрӣмад Бхгаватам.

Човек трябва да изучава Шрӣмад Бхгаватам под ръководството на личност бхгаватам. Бхгаватам – това е личност, чийто живот представлява практическо приложение на Шрӣмад Бхгаватам. Шрӣ Чайтаня Махпрабху е Абсолютната Божествена Личност и затова Той е и Бхагавн, и бхгаватам в личност и в звук. Затова подходът му към Шрӣмад Бхгаватам е достъпен за всички хора по света. Чайтаня Махпрабху е искал тези, които по волята на съдбата са се родили в Индия, да проповядват Шрӣмад Бхгаватам във всички кътчета на света.

Шрӣмад Бхгаватам представя науката за Ка, Абсолютната Божествена Личност, начални сведения за когото получаваме от Бхагавад-гӣт. Шрӣ Чайтаня Махпрабху е казал, че всеки, независимо от положението си, може да стане упълномощен проповедник и учител върху науката за Ка, ако е изучил Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт.

Страдащото човечество има нужда от науката за Ка и ние молим водачите на всички нации да се възползват от нея – за собственото си добро, за доброто на обществото и за доброто на всички народи по света.

Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, великият апостол на любовта към Бога и основоположникът на общото възпяване на святото име на Бога, се е появил в Шрӣдхма Мпура, квартал на град Навадвӣпа (Бенгал), вечерта на Пхлгунӣ Пӯрим през 1407 година от Шакбда, което съответства на февруари 1486 година от християнския календар.

Баща му, Шрӣ Джаганнтха Мишра, бил учен брхмаа от областта Силхет и бил дошъл да се учи в Навадвӣпа, смятана по това време за средище на образованието и културата. Той се оженил за Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, дъщеря на Шрӣла Нӣлмбара Чакравартӣ, велик учен от Навадвӣпа, и се заселил за постоянно на брега на Ганг.

Джаганнтха Мишра и съпругата му имали няколко дъщери, повечето от които умрели още съвсем малки. Цялата любов на родителите се насочила към двамата им оживели сина – Шрӣ Вишварӯпа и Вишвамбхара. Десетото дете, по-малкият син, който се казвал Вишвамбхара, по-късно станал известен като Нимй Паита, а след като приел живота в отречение – като Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху.

Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху проявявал трансценденталните си дейности в продължение на четирийсет и осем години и напуснал този свят в Пурӣ, през 1455 година от Шакбда.

Първите двайсет и четири години от живота си Той прекарал в Навадвӣпа като учен и глава на семейство. Първата му съпруга била Шрӣматӣ Лакмӣпри, която починала много млада, докато Богът бил далече от дома си. Щом се върнал от Източен Бенгал, майка му го помолила да се ожени втори път и Той се съгласил. Втората му съпруга била Шрӣматӣ Виупри Девӣ, която трябвало да прекара целия си живот в раздяла с Бога, защото Той приел степента саннса на двайсет и четири годишна възраст, когато тя била едва на шестнайсет.

След като приел саннса, по молба на майка си, Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, Бог Чайтаня се установил в Джаганнтха Пурӣ. Там Той останал двайсет и четири години, шест от които прекарал в непрекъснати пътувания из цяла Индия (най-вече из южните ѝ части), за да проповядва Шрӣмад Бхгаватам.

Освен Шрӣмад Бхгаватам, Бог Чайтаня проповядвал и разпространявал в най-достъпна форма и ученията на Бхагавад-гӣт. В Бхагавад-гӣт Бог Шрӣ Ка е наречен Абсолютната Божествена Личност и последното му наставление в тази велика книга на трансценденталното знание гласи, че човек трябва да изостави всички видове религиозни дейности и да приеме него (Бог Шрӣ Ка) като единствен обект на обожание. Богът уверява, че тогава ще защити предания си от всички греховни действия и че той няма да бъде безпокоен от нищо.

За съжаление, въпреки пряката повеля на Бог Шрӣ Ка, въпреки ученията на Бхагавад-гӣт ограничените хора смятат, че Ка е една велика историческа личност и нищо повече. Те не могат да го приемат като изначалната Божествена Личност. Множество неотдадени личности заблуждават хората, които имат такива повърхностни познания. Дори известни учени тълкуват погрешно ученията на Бхагавад-гӣт. След напускането на Бог Шрӣ Ка редица изтъкнати учени са създали стотици коментари върху Бхагавад-гӣт и почти всички са преследвали с това някакви лични цели.

Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху е самият Бог Шрӣ Ка. Но появил се този път като велик предан на Бога, за да проповядва както на обикновените хора, така и на религиозните дейци и на философите каква е трансценденталната позиция на Шрӣ Ка – изначалния Бог и причината на всички причини. Същността на проповедите му е, че Бог Шрӣ Ка, който се е появил във Враджабхӯми (Вндвана) като син на царя на Враджа (Нанда Махрджа), е Върховната Божествена Личност, затова всички трябва да го обожават. Вндвана-дхма не се различава от Бога, защото името, славата, формата му и мястото, където Той се появява, са абсолютно знание и затова са тъждествени с него. Следователно Вндвана-дхма заслужава същата почит, която трябва да се отдава на Бога. Най-висшата форма на трансцендентално обожание на Бога са показали девойките на Враджабхӯми под формата на чиста любов към него и Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху препоръчва този път като най-висшата форма на обожание. Той приема Шрӣмад Бхгавата Пура като съвършеното писание, което може да ни помогне да разберем Бога, и проповядва, че крайната цел на живота на всички човешки същества е да достигнат до равнището на према, любовта към Бога.

Много предани на Бог Чайтаня, като Шрӣла Вндвана дса хкура, Шрӣ Лочана дса хкура, Шрӣла Кадса Кавирджа Госвмӣ, Шрӣ Кавикарапӯра, Шрӣ Прабодхнанда Сарасватӣ, Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Сантана Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха Бхаа Госвмӣ, Шрӣ Джӣва Госвмӣ, Шрӣ Гопла Бхаа Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ, а през последните две столетия Шрӣ Вишвантха Чакравартӣ, Шрӣ Баладева Видбхӯаа, Шрӣ Шмнанда Госвмӣ, Шрӣ Нароттама дса хкура, Шрӣ Бхактивинода хкура и най-накрая Шрӣ Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура (нашият духовен учител) и много други велики и прославени учени и предани на Бога, са създали обширна литература, която се занимава с живота и ученията на Шрӣ Чайтаня. Тези писания се основават на шстри като Ведите, Пурите, Упаниадите, Рмяа, Махбхрата и други исторически повествования и автентични произведения, признати от редица видни чрии. Тези книги са уникални като творения, несравними като начин на изложение и трансцендентални като съдържание. За съжаление, светът все още не знае за тях, но когато тези произведения, написани предимно на санскрит и на бенгали, станат достъпни за всички мислещи хора и разпръснат сиянието си по целия свят, тогава славата на Индия и посланието ѝ за любов ще залеят този порочен свят, който безуспешно се опитва да постигне мир и благополучие по собствени, измислени начини, неодобрени от чриите във веригата на ученическата последователност.

За читателите на това кратко описание на живота и ученията на Бог Чайтаня ще бъде много полезно, ако се запознаят с книгите на Шрӣла Вндвана дса хкура (Шрӣ Чайтаня-бхгавата) и на Шрӣла Кадса Кавирджа Госвмӣ (Шрӣ Чайтаня чаритмта). Ранните години от живота на Бога са описани по един чудесен начин от автора на Чайтаня-бхгавата, а що се отнася до учението му, то е по-обстойно изложено в Чайтаня чаритмта. В момента то е достъпно и за англоезичните читатели благодарение на книгата ни Ученията на Бог Чайтаня.

Ранните години от живота на Бога са описани от един от най-доверените му предани и съвременници, Шрӣла Мурри Гупта, който по онова време бил лекар, а по-късният период от живота му е описан от личния му секретар Шрӣ Дмодара Госвмӣ, известен още като Шрӣла Сварӯпа Дмодара, който всъщност постоянно придружавал Бога, докато Той бил в Пурӣ. Тези двама предани са записвали практически всяко едно събитие от живота на Бога и книгите, за които говорихме по-горе, са били написани по-късно въз основа на каачите (записките) на Шрӣла Дмодара Госвмӣ и на Мурри Гупта.

И така, Бог Чайтаня се появил вечерта на Пхлгунӣ Пӯрим през 1407 година от Шакбда. По волята на Бога тогава имало лунно затъмнение. Обикновено при затъмнение индусите се къпят в Ганг или в някоя друга свещена река и повтарят ведически мантри, за да се пречистят. Затова когато Бог Чайтаня се родил, цяла Индия се огласяла от святите звуци на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Тези шестнайсет имена на Бога се споменават в много Пури и Упаниади и се описват като трака-брахма нма за тази епоха. В шстрите се препоръчва да ги повтаряме без оскърбления, защото тези святи имена могат да освободят падналите души от материалното робство. И в Индия, и извън пределите ѝ Богът има безброй имена и всички те са еднакво добри, защото обозначават Върховната Божествена Личност. Но тъй като тези шестнайсет се препоръчват специално за нашата епоха, хората трябва да се възползват от тях и да следват пътя на великите чрии, които са постигнали успех, като се спазвали указанията на шстрите (свещените писания).

Съвпадението на появяването на Бог Чайтаня с лунното затъмнение свидетелства за особената мисия на Бога. Тя била да проповядва колко важно е хората от тази епоха на Кали (епохата на раздори) да повтарят святите имена на Бога. В сегашната епоха конфликтите възникват и по най-незначителен повод, затова шстрите предлагат една проста и универсална основа за себепознание – възпяването на святите имена на Бога. Хората могат да се събират заедно, за да възхваляват Бога на своя език или да пеят за него мелодични песни и ако не извършват оскърбления, е сигурно, че постепенно ще постигнат духовно съвършенство, без да е необходимо да преминават през по-сурови методи. На тези събирания всички могат да слушат трансценденталните звуци – учени и глупаци, богати и бедни, индуси и мюсюлмани, англичани и индийци, чали и брхмаи. И така могат да избършат от огледалото на сърцето си праха, натрупал се след дългото съприкосновение с материята. За да подкрепят мисията на Бога, всички хора по света ще приемат святото му име като основата на единната общочовешка религия. С други думи, святото име е дошло на земята заедно с идването на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху.

Още като бебе в скута на майка си Бог Чайтаня веднага спирал да плаче, щом жените около него започнели да пеят святите имена и да пляскат с ръце. Съседите със страхопочитание и благоговение наблюдавали това необикновено явление. Понякога младите момичета се забавлявали, като първо разплаквали Бога, а след това го успокоявали, като започвали да пеят святото име. Така още от самото си детство Той започнал да проповядва значението на святото име. В ранните години на живота си Бог Шрӣ Чайтаня бил известен като Нимй. Това име му дала обичната му майка, защото Той се родил под едно дърво нимба в двора на бащината си къща.

Когато Богът бил на шест месеца, на церемонията анна-пршана му предложили твърда храна и Той още тогава дал да се разбере какви ще са бъдещите му дейности. Имало обичай тогава на детето да се предлагат монети и книги, за да може да се узнае нещо за бъдещите му склонности. От едната страна на Бога сложили монети, а от другата – Шрӣмад Бхгаватам. Богът избрал Бхгаватам, а не парите.

Един ден, когато бил още съвсем малко бебе и лазел по двора, пред него се появила една змия и Той започнал да си играе с нея. Всичките му домашни замрели от ужас, но след малко змията си отишла и детенцето се върнало в скута на майка си. Веднъж го отвлякъл един крадец, който искал да му вземе накитите и затова го метнал на гръб и тръгнал да търси усамотено място, за да го ограби. Но Богът с удоволствие се повозил на раменете му – станало така, че докато се въртял насам-натам, крадецът се заблудил и накрая се озовал право пред къщата на Джаганнтха Мишра. И понеже се боял да не го хванат, веднага пуснал детето. Естествено, разтревожените родители и роднини много се зарадвали, когато видели изгубеното дете.

Веднъж в дома на Джаганнтха Мишра отседнал един брхмаа, който бил тръгнал на поклонение. Един ден, когато той предлагал храната си на Върховния Бог, се появил Нимй и опитал приготвените блюда. Храната трябвало да се изхвърли, защото детето я било докоснало, и брхмаът трябвало да готви наново. Вторият път се случило същото нещо, а когато това станало и за трети път, най-накрая сложили детето да спи. В полунощ, когато всички в къщата дълбоко спели по стаите си, поклонникът брхмаа започнал да предлага на мӯртите храната, която бил сготвил с много старание. Но пак по същия начин пред него се появило детето-Бог и развалило обреда. Тогава брхмаът се разплакал, но всички спели дълбоко и никой не можел да го чуе. Изведнъж детето-Бог открило на щастливеца, че то е самият Ка. То забранило на брхмаа да разказва за случилото се и се върнало в обятията на майка си.

В детството на Бог Чайтаня имало много такива случки. Той бил палаво момче и обичал да дразни ортодоксалните брхмаи, докато те се къпели в Ганг. Те отивали да се оплачат на баща му, че вместо да ходи на училище, момчето му ги пръска с вода. Но в същия миг Богът се появявал пред баща си с книги в ръка и с училищните си дрехи, сякаш току-що се връщал оттам. На мястото за къпане (гха), Той закачал съседските момичета, които обожавали Шива, за да получат добър съпруг. Този обичай е много разпространен сред неомъжените момичета от индуски семейства. Когато те извършвали този обред, Богът, като истински пакостник, отивал при тях и им казвал: „Скъпи сестри, дайте ми всичко, което сте приготвили за Шива. Той ми е предан, а Прватӣ ми е слугиня. Шива и всички останали полубогове ще бъдат много по-доволни, ако обожавате мен.“ Някои отказвали да слушат палавото момче и то ги проклинало да се омъжат за старци, които да имат по седем деца от предишните си съпруги. От страх и понякога от любов момичетата му правели най-различни подаръци и тогава Богът ги благославял и ги уверявал, че ще имат красиви млади съпрузи и ще родят една дузина деца. Девойките много се въодушевявали от тази благословия, но често се оплаквали на майките си от него заради тези случки.

Така изминало ранното детство на Бога. Когато бил само на шестнайсет години, Той основал собствено чатушпхӣ (селско училище, оглавявано от учен брхмаа). В училището си Той говорел само за Ка, дори по време на заниманията по граматика. За да достави удоволствие на Бога, Шрӣла Джӣва Госвмӣ по-късно съставил учебник по санскритска граматика, в който всички правила се обяснявали с примери със святите имена на Бога. Този учебник се използва и до днес. Нарича се Хари-нммта-вкараа и е застъпен в програмата на бенгалските училища.

По това време в Навадвӣпа дошъл великият камирски учен Кешава Кшмӣри, за да участва в беседи върху шстрите. Камирският паита бил необорим учен и бил обходил всички научни средища в Индия. Накрая дошъл и в Навадвӣпа, за да си премери силите с местните учени паити. Те решили да излъчат за свой представител Нимй Паита (Бог Чайтаня), като мислели, че ако Той загуби, ще имат още една възможност за дискусия с учения, защото Нимй Паита бил още момче. А ако Той победи камирския паита, тогава славата им ще нарасне още повече, защото хората ще говорят, че едно обикновено момче от Навадвӣпа е сразило непобедимия учен, прочут из цяла Индия. Случило се така, че Нимй Паита срещнал Кешава Кшмӣри, докато той се разхождал по бреговете на Ганг. Богът го помолил да възпее Ганг в стихове и паитът мигновено съчинил сто шлоки, които изрецитирал със скоростта на ураган, показвайки необикновената си ученост. Нимй Паита отведнъж запомнил безпогрешно всички шлоки. Той повторил шейсет и четвъртата и посочил в нея някои реторични и литературни слабости. Той поставил под въпрос правилната употреба на думата бхавнӣ-бхарту, като изтъкнал, че това е тавтология. Бхавнӣ означава съпругата на Шива, тогава кой друг може да ѝ е бхарт, съпруг? Той изтъкнал и други неточности и камирският паита бил поразен. Нямало край удивлението му, че един обикновен студент по граматика може да посочи стилистичните грешки, допуснати от един ерудиран учен. Макар че това се случило преди срещата им пред слушатели, новината мълниеносно се разпространила из цяла Навадвӣпа. Накрая в един сън на Кешава Кшмӣри му се явила богинята на учението Сарасватӣ, която му наредила да се предаде на Бог Чайтаня – така той му станал последовател. 

След това Богът много тържествено и богато отпразнувал сватбата си. По това време Той започнал да проповядва в Навадвӣпа общото възпяване на святото име на Бога. Някои брхмаи му завиждали за славата, която си бил извоювал, и издигали по пътя му много препятствия. Те били изпълнени с такава злоба, че накрая се оплакали в мюсюлманския съд в Навадвӣпа. Тогава Бенгал се управлявал от патаните*, а губернатор на провинцията бил Набоб Хюсеин Шах. Мюсюлманският съд в Навадвӣпа се отнесъл сериозно към жалбата на брхмаите и като начало отправил предупреждение към последователите на Нимй Паита да не пеят високо името на Хари. Но Бог Чайтаня казал на последователите си да не се подчиняват на заповедите на кази** и те продължили да правят сакӣртан (да пеят) по улиците, сякаш нищо не се е случило. Тогава съдията изпратил стражари, които прекъснали сакӣртана и счупили няколко мдаги (барабани). Когато Нимй Паита научил за това произшествие, Той отправил призив за гражданско неподчинение. Така Той станал основоположник на движението за гражданско неподчинение в Индия в името на справедливостта. Той организирал шествие от сто хиляди души, които носели хиляди мдаги и каратли (ръчни цимбали), и тази процесия минала по всички улици на Навадвӣпа в знак на протест срещу заповедта. Накрая огромните тълпи се събрали около къщата на съдията, който от страх се бил скрил на горния етаж. Струпалият се народ бил настроен много войнствено, но Бог Чайтаня помолил хората да се успокоят. Тогава съдията излязъл и се опитал да умилостиви Бога, като го нарекъл свой племенник. Той отбелязал, че Нӣлмбара Чакравартӣ му се пада чичо, а Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, майката на Нимй Паита, му е братовчедка. Той попитал Бога може ли синът на братовчедка му да се гневи на вуйчо си, а Богът отвърнал, че щом съдията му е вуйчо, трябва гостоприемно да приеме племенника си вкъщи. Така напрежението спаднало и двамата големи учени започнали дълъг разговор върху Корана и индуските шстри. Богът поставил въпроса за убиването на крави и съдията му отговорил по подходящ начин, като се позовал на Корана. На свой ред той попитал Бога за жертвоприношенията на крави, за което споменават Ведите, и Богът отговорил, че тези жертвоприношения всъщност не са убийства. При тези церемонии се принася в жертва стар бик или крава, за да могат те да получат нов живот чрез силата на ведическите мантри. Но в Кали-юга този вид жертвоприношения са забранени, защото няма просветени брхмаи, които да притежават необходимите качества, за да могат да ги извършват. Всъщност в Кали-юга са забранени всички яги (жертвоприношения), защото в ръцете на глупавите хора тези дейности губят смисъла си. За Кали-юга се препоръчва само сакӣртана ягя, с която могат да се постигнат всички цели. С тези думи най-накрая Богът успял да убеди съдията и той му станал последовател. След това съдията разгласил, че никой не трябва да препятства движението на сакӣртана, започнато от Бога, и завещал това на потомците си. Гробницата на този кази още се намира в Навадвӣпа и индуските поклонници идват да я почетат. И до ден-днешен в Навадвӣпа живеят потомците на съдията и те никога не са издигали никакви пречки пред сакӣртана, дори по времето на индо-мюсюлманските стълкновения.

*Патани – индийско наименование на едно от афганските племена. (Б.пр.)
**Кази – мюсюлмански верски и граждански съдия. (Б.пр.)

Този случай ясно показва, че Богът не бил кротък ваиава. Ваишавите са безстрашни предани на Бога и са готови на всичко в името на справедливостта и на постигането на целта си. Арджуна също бил ваиава и предан на Бог Ка, но смело се сражавал, за да удовлетвори Бога. Ваджргаджӣ (Ханумн) също бил предан на Бог Рма, но дал добър урок на демоничната шайка на Рваа. Принципите на ваиавизма гласят, че трябва да удовлетворяваме Бога с всички средства. По природа ваиавите са миролюбиви живи същества, които не са склонни към насилие и притежават всички добри качества на Бога, но когато неотдадените хулят Бога или преданите му, те никога не търпят тази дързост.

След този случай Богът започнал още по-усилено да проповядва и да разпространява бхгавата-дхарма – движението на сакӣртана – и всеки, който се противопоставял на разпространяването на тази юга-дхарма (дълга на живите същества в тази епоха), получавал заслужено наказание. Така двама брхмаи, Чпала и Гопла, които също били вуйчовци на Бога, си навлекли проказа, но по-късно, когато се разкаяли, Богът отново ги приел. В хода на проповедническата си дейност всеки ден Той изпращал всичките си последователи, в това число Шрӣла Нитнанда Прабху и хкура Харидса, които оглавявали движението му, да ходят от врата на врата да проповядват Шрӣмад Бхгаватам. Цяла Навадвӣпа била залята от това движение, а главната квартира на Бога се намирала в къщата на Шрӣвса хкура и Шрӣ Адваита Прабху, двама от най-изтъкнатите му семейни ученици. Тези прославени с познанията си изтъкнати водачи на общността на брхмаите били най-горещите поддръжници на движението на Бог Чайтаня. Шрӣ Адваита Прабху бил главната причина за идването на Бога. Когато Адваита Прабху видял, че цялото човешко общество е затънало в материалистически дейности и е забравило преданото служене, което единствено може да го спаси от трите вида страдания на материалното съществуване, от безпричинно състрадание към човечеството, измъчено от бремето на настоящата епоха, Той отправил горещи молитви към Бога да изпрати своя инкарнация и го обожавал с вода от Ганг и с листа от святото дърво туласӣ. А що се отнася до проповядването в движението на сакӣртана, според наставленията на Бога всеки трябвало да участва в него ежедневно.

Веднъж Нитнанда Прабху и Шрӣла Харидса хкура вървели по главната улица и видели на пътя една тълпа хора, които викали и ръкомахали. Двамата разпитали минувачите и разбрали, че безредиците предизвикват двама пияни братя на име Джаги и Мдхи. Научили още, че двамата братя произхождат от уважавано семейство на брхмаи, но заради лошата среда, в която се движели, се били превърнали в последни негодници. Те били не само пияници, но и месоядци, развратници, престъпници и изобщо вършели всевъзможни грехове. Шрӣла Нитнанда Прабху чул всичко това и решил, че тези паднали души трябва първи да получат спасение. Ако те се освободят от греховния си живот, тогава доброто име на Бог Чайтаня ще стане още по-прославено. С тези мисли Нитнанда Прабху и Харидса си проправили път през тълпата и помолили двамата братя да повтарят святото име на Бог Хари. Тази молба довела пияните братя до ярост и те обсипали Нитнанда Прабху с ругатни и неприлични думи. Братята подгонили Нитнанда и Харидса и доста време тичали след тях. Вечерта на Бога бил представен отчета за извършеното проповядване и Той с радост научил, че Нитнанда и Харидса са се опитали да освободят тези двама големи глупаци.

На следващия ден Нитнанда Прабху отишъл да види братята, но щом се приближил, единият от тях хвърлил по него парче от счупена глинена кана. То го ударило по челото и от раната бликнала кръв. Но Нитянанда Прабху бил толкова великодушен, че вместо да се възмути от тази отвратителна постъпка, казал: „Това, че хвърли по мен камък, няма значение. Искам само да те помоля да възпяваш святото име на Бог Хари.“

Другият брат, Джаги, бил изумен от поведението на Нитнанда Прабху, веднага паднал в краката му и го помолил да прости на грешния му брат. Когато Мдхи отново посегнал да удари Нитнанда Прабху, Джаги го спрял и започнал да го умолява да се поклони в краката му. Междувременно вестта, че Нитнанда е пострадал, стигнала до Бога и Той мигновено пристигнал на мястото, пламтящ от гняв. Той в същия миг призовал чакрата си Сударшана (върховното оръжие на Бога, което има формата на диск), за да убие грешниците, но изведнъж Нитнанда Прабху му напомнил каква е мисията му. Мисията на Бога била да освободи безнадеждно пропадналите души от Кали-юга, а братята Джаги и Мдхи били точно такива. Деветдесет процента от хората през тази епоха по нищо не се различават от тези братя – даже и ония, които имат знатен произход и са почитани в обществото. Според свещените писания, в тази епоха хората по целия свят ще бъдат шӯдри с най-низши качества или по-низши даже и от шӯдри. Трябва да се отбележи, че Шрӣ Чайтаня Махпрабху никога не е признавал казионната кастова система, която определя мястото на човека според произхода му. Напротив, Той строго следва учението на шстрите за нашата сварӯпа – за истинската ни същност.

Когато Богът повикал чакрата Сударшана, а Шрӣла Нитнанда Прабху го помолил да прости на братята, те паднали в лотосовите крака на Бога и започнали да го молят за прошка. Нитнанда Прабху също го помолил да приеме тези разкаяли се души и Богът се съгласил при едно условие – от тук нататък братята завинаги да сложат край на греховните си деяния и на разпътния си живот. Двамата братя се съгласили и обещали да изоставят всичките си греховни навици. Милостивият Бог им простил и никога повече не споменал миналите им прегрешения.

Такава е особената милост на Бог Чайтаня. Никой в съвременната епоха не може да каже, че е напълно безгрешен. Никой не може да каже това. Но Бог Чайтаня приема всички грешници, стига да обещаят след като получат посвещение от истински духовен учител да не се отдават отново на греховните си навици.

В историята с двамата братя има ред неща, от които можем да се поучим. В Кали-юга практически почти всички хора имат качествата на Джаги и Мдхи. Ако искат да се освободят от последствията на прегрешенията си, те трябва да приемат подслон при Бог Чайтаня Махпрабху и след като получат духовно посвещение, да се въздържат от дейностите, забранени в шстрите. Тези забрани са описани от Бога в наставленията му към Шрӣла Рӯпа Госвмӣ.

Докато Богът бил семеен, Той не показал много от чудесата, които обикновено се очакват от подобни личности, но веднъж в къщата на Шрӣнивса хкура, когато сакӣртанът бил в разгара си, Той направил нещо наистина изумително. Попитал преданите какво искат за ядене и щом научил, че искат манго, помолил да му донесат мангово семе, въпреки че не бил сезонът на тези плодове. Той посял семето в двора на Шрӣнивса, то веднага покълнало и от земята се показало растение. За кратко време растението се превърнало в голямо мангово дърво, отрупано с толкова много зрели плодове, колкото преданите дори не можели да изядат. Дървото останало в двора на Шрӣнивса и оттогава преданите берели от него толкова плодове, колкото пожелаели.

Богът оценявал много високо любовта на девойките на Враджабхӯми (Вндвана) към Ка. Изразявайки възхищението си от чистотата, с която те служели на Бога, веднъж Шрӣ Чайтаня Махпрабху започнал да пее святите имена на гопӣте (пастирките) вместо имената на Бога. Тогава при него дошли няколко студенти, негови ученици, и били смаяни, като го чули да възпява имената на гопӣте. От глупост те попитали Бога защо възпява имената на гопӣте и го посъветвали да възпява името на Ка, с което само обезпокоили екстаза му. Той ги наругал и ги прогонил. Студентите били почти на една възраст с Бога и затова си въобразявали, че са му равни. Те се събрали и решили да го нападнат, ако Той отново се осмели да се държи с тях по такъв начин. Сред жителите на града този случай дал повод за злонамерени приказки по адрес на Бога.

Когато тези коментари стигнали до Бог Чайтаня, Той се замислил върху това, че в обществото има различни видове хора. Той забелязал, че на преданото служене на Бога се противопоставят най-вече студентите, преподавателите, вършителите на плодоносни дейности, йогӣте, неотдадените и различните видове атеисти. Той мислел: „Аз имам мисия да освободя всички паднали души от тази епоха, но ако те ми нанасят оскърбления, защото мислят, че съм обикновен човек, от това няма да имат никаква полза. За да тръгнат по пътя на духовното себепознание, те трябва по някакъв начин да започнат да ми отдават почитания.“ И Бог Чайтаня решил да приеме живота в отречение (саннса), защото обикновените хора са склонни да почитат саннсӣте.

Преди петстотин години обществото не било още толкова деградирало, колкото е в днешно време. Тогава хората почитали саннсӣте, а те от своя страна много строго спазвали правилата и ограниченията на живота в отречение. Шрӣ Чайтаня Махпрабху не одобрявал този начин на живот за епохата на Кали, но причина за това бил фактът, че много малко саннсӣ в тази епоха са в състояние да следват необходимите правила и ограничения. Шрӣ Чайтаня Махпрабху решил да приеме това стъпало и да стане съвършен саннсӣ, за да могат обикновените хора да го почитат. Човек е длъжен да уважава саннсӣте, защото те са учителите на всички вари и шрами.

Докато Богът размислял дали да приеме саннса, един саннсӣ от Катва (Бенгал), от школата на мвдӣте, наречен Кешава Бхратӣ, посетил Навадвӣпа и Богът го поканил на вечеря. Когато гостът пристигнал, Богът го помолил да му даде посвещение за саннсӣ. Такъв е редът. Саннса може да се получи само от саннсӣ. Въпреки че Богът бил напълно независим и макар че Кешава Бхратӣ не принадлежал към ваиава-сампрадята (школата на ваиавите), Бог Чайтаня приел саннса от него, за да спази реда, установен от шстрите.

След като се посъветвал с Кешава Бхратӣ, Богът заминал за Катва, за да приеме официално саннса. Съпровождали го Шрӣла Нитнанда Прабху, Чандрашекхара чря и мукунда Датта. И тримата участвали в церемонията. В Чайтаня-бхгавата Шрӣла Вндвана дса хкура описва много подробно как Богът приел саннса.

Така в края на двайсет и четвъртата си година, през месец Мгха, Богът приел саннса. След приемането на тази тази духовна степен Той станал зрял проповедник на бхгавата-дхарма. Макар че същото проповядване Бог Чайтаня вършел още докато бил семеен, Той се сблъсквал с някои препятствия в проповядването и заради падналите души решил да пожертва дори уюта на семейния си живот. Когато бил семеен, основни негови спътници били Шрӣла Адваита Прабху и Шрӣла Шрӣвса хкура, а когато приел саннса, главни придружители му станали Шрӣла Нитнанда Прабху, на когото било възложено да проповядва предимно в Бенгал, и шестимата Госвмӣ (Рӯпа Госвмӣ, Сантана Госвмӣ, Джӣва Госвмӣ, Гопла Бхаа Госвмӣ, Рагхунтха дса Госвмӣ и Рагхунтха Бхаа Госвмӣ), от които най-високопоставени били Шрӣла Рӯпа и Сантана. Те били изпратени във Вндвана да извършат разкопки по местата, които сега представляват места за поклонение. По волята на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху бил възстановен днешният град Вндвана и било разкрито значението на Враджабхӯми.

Богът приел саннса и веднага поискал да замине за Вндвана. В продължение на три дена Той пътувал из Рха-деша (местности, през които не минава Ганг). Просто от мисълта за Вндвана Той бил в пълен екстаз. Но Шрӣла Нитнанда го отклонил от пътя му и го завел в къщата на Адваита Прабху в Шнтипура. Богът останал там няколко дни, а Шрӣ Адваита Прабху изпратил хората си в Навадвӣпа да доведат майка Шачӣ, за да може за последен път да се срещне със сина си. Адваита Прабху разбирал добре, че Богът напуска дома си завинаги. Някои злонамерени хора твърдят, че след като приел саннса, Бог Чайтаня се срещнал и със съпругата си и ѝ оставил дървените си сандали, за да ги обожава, но в достоверните източници не се споменава подобна среща. В дома на Адваита Прабху Богът се срещнал с майка си и тя заридала, когато видяла сина си в дрехи на саннсӣ. Тя го помолила да направи заради нея една малка отстъпка и да се установи в Пурӣ, за да може лесно да научава какво става с него. Богът се съгласил да изпълни последното ѝ желание. После се отправил към Пурӣ, а всички жители на Навадвӣпа потънали в океан от скръб след раздялата с него.

На път за Пурӣ Богът посетил редица важни места. Той отишъл в храма на Гопӣнтхаджӣ, който бил откраднал сгъстено мляко за предания си Шрӣла Мдхавендра Пурӣ. Оттогава мӯртито на Гопӣнтхаджӣ станало известно като Кшӣра-чор-гопӣнтха. Тази история доставила на Бога огромно удоволствие. Склонността към кражби е присъща дори на абсолютното съзнание, но когато я проявява Абсолютът, тя загубва извратения си характер и става предмет на обожание дори от Бог Чайтаня, тъй като от абсолютна гледна точка Богът и склонността му към кражба са тъждествени. Тази забележителна история за Гопӣнтхаджӣ е описана много ярко от Кадса Кавирджа Госвмӣ в Чайтаня чаритмта.

След като посетил храма на Кшӣра-чор-гопӣнтха в Рему (Баласор, щат Ориса), Богът продължил към Пурӣ и по пътя се отбил в храма на Ски-гопла, който бил станал свидетел в семейния спор на двама предани брхмаи. Богът изслушал историята с голямо удоволствие, защото искал да накара атеистите да разберат, че мӯртите на Бога, които са обожавани в храмовете и са признати от великите чрии, не са идоли, както твърдят невежите. Мӯртито в храма е арч инкарнация на Божествената Личност и затова е напълно тъждествено с Бога. То отвръща на любовта на преданите с взаимност, която е пропорционална на силата на тази любов. Историята за Ски-гопла гласи, че при едно семейно недоразумение между двама предани Богът във формата си на арч инкарнация пропътувал разстоянието от Вндвана до Виднагара (село в Ориса), за да разреши спора и да покаже на слугите си особената си благосклонност към тях. Оттам мӯртито било отнесено в Катак, където и до днес хиляди поклонници посещават храма на Ски-гопла на път за Джаганнтха Пурӣ. Богът пренощувал там и продължил към Пурӣ. По пътя Нитнанда Прабху счупил тоягата му на саннсӣ. Богът се престорил на много сърдит заради това, напуснал спътниците си и заминал за Пурӣ сам.

В Пурӣ още със самото си влизане в храма на Джаганнтха Той потънал в трансцендентален екстаз и паднал в безсъзнание на пода. Служителите от храма не могли да проумеят трансценденталната постъпка на Бога, но там бил един велик и учен паита на име Срвабхаума Бхачря – той разбрал, че това, което се случило с Бога при влизането му в храма на Джаганнтха, е нещо необикновено. Срвабхаума Бхачря бил главният паита в двора на царя на Ориса, Махрджа Пратпарудра. Той бил привлечен от сияйната младост на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху и разбирал, че такъв трансцендентален транс може да се срещне много рядко, и то само у най-издигнати предани, които вече са на трансцендентално равнище и напълно са забравили материалното битие. Само една освободена душа можела да извърши такава трансцендентална постъпка. Бхачря разбирал това, защото бил изключително образован и добре познавал трансценденталната литература. Затова той казал на служителите да не безпокоят непознатия саннсӣ. Той ги помолил да го пренесат в неговия дом, за да може да го наблюдава в състоянието му на безсъзнание. Срвабхаума Бхачря по това време се ползвал с голямо уважение, защото бил сабх-паита, декан на факултета по санскритска литература в щата. Образованият паита искал внимателно да провери дали трансценденталното състояние на Бог Чайтаня е непресторено, защото често се случва недобросъвестни предани да подражават на външните признаци на екстаза и да вадят на показ трансценденталните си подвизи, стремейки се да привлекат наивните и да се възползват от това. Един образован учен като Бхачря е в състояние да разпознае самозванците от този тип. Щом разкриел измамата им, Бхачря веднага ги прогонвал.

В случая с Бог Чайтаня Махпрабху Бхачря проверил всички симптоми според указанията на шстрите. Той ги изследвал като учен, а не като сантиментален глупак. Той проследил конвулсиите на стомаха, биенето на сърцето, движението на въздуха в ноздрите, измерил пулса на Бога и установил, че всички биологични процеси в тялото му са спрели. Бхачря поставил пред ноздрите му късче памук и по лекото движение на власинките открил наличието на едва доловимо дишане. Така той се убедил, че състоянието на безсъзнание на Бог Чайтаня е истинско и се заел с предписаните за случая мерки. Но за Бог Чайтаня бил необходим по-особен метод. Само звукът от святите имена на Бога, възпявани от преданите, можел да го върне в съзнание. Това особено средство не било известно на Срвабхаума Бхачря, защото той все още не знаел кой е Богът. Когато за пръв път го видял в храма, той го помислил за обикновен поклонник.

Междувременно спътниците на Бога, които пристигнали в храма малко след него, чули за трансценденталния му подвиг и научили, че Бог Чайтаня е пренесен в дома на Бхачря. Поклонниците в храма още шушукали за случилото се. Станало така, че един от тях срещнал Гопӣнтха чря, а той пък познавал Гаддхара Паита. От него научили, че Богът лежи в безсъзнание в дома на Срвабхаума Бхачря, който се падал шурей на Гопӣнтха чря. Гаддхара Паита представил спътниците си на Гопӣнтха чря и той завел всички в дома на Бхачря, където Богът лежал в безсъзнание, потънал в дълбок духовен транс. Тогава всички новопристигнали започнали силно да пеят святото име на Бог Хари, както обикновено, и Богът дошъл в съзнание. След това Бхачря приел всички спътници на Бога и Нитнанда Прабху и ги помолил да му бъдат почетни гости. Всички начело с Бога отишли да се изкъпят в морето, а Бхачря се разпоредил да бъдат настанени и нахранени в дома на Кшӣ Мишра. Помагал му и Гопӣнтха чря, шуреят му. Двамата започнали приятелски разговор за божествеността на Чайтаня Махпрабху и във възникналия спор Гопӣнтха чря, който познавал Бога отпреди, се опитвал да утвърди, че Чайтаня Махпрабху е Божествената Личност, а Бхачря се опитвал да докаже, че Той е велик предан. И двамата излагали доводите си, като се позовавали на автентичните шстри, а не на сантименталния вокс попули*. Инкарнациите се определят от авторитетните шстри, а не от мнозинството гласове на глупавите фанатици. Бог Чайтаня наистина бил инкарнация на Бога, но в нашата епоха глупавите фанатици са провъзгласили много хора за инкарнации на Бога, без да се позовават на автентичните писания. Срвабхаума Бхачря и Гопӣнтха чря обаче не се оставили да ги завладее този глупав сантиментализъм, тъкмо обратното – и двамата се опитвали да утвърдят или да отрекат божествеността на Шрӣ Чайтаня въз основа на достоверните шстри.

*Вокс попули – глас народен (лат.) – Б.пр.

По-късно станало ясно, че Бхачря също е роден в околностите на Навадвӣпа и че Нӣлмбара Чакравартӣ, дядото на Бог Чайтаня по майчина линия, е приятел от ученическите години на бащата на Срвабхаума Бхачря. Затова младият саннсӣ събудил у Бхачря бащинска обич. Бхачря бил учител на много саннсӣ от сампрадята на Шакарчря и самият той принадлежал към тази школа. Той изявил желание да запознае и младия саннсӣ, Бог Чайтаня, с учението на Веднта.

Обикновено веднтисти наричат последователите на култа на Шакара. Но това не означава, че само Шакара-сампрадя се занимава с изучаването на Веднта. Веднта изучават всички истински сампради, но всяка от тях я тълкува по собствен начин. Представителите на Шакара-сампрадя обаче нямат ни най-малка представа за прозренията, до които стигнат ваиавите веднтисти. Именно заради това първи ваиавите удостоиха автора с титлата Бхактиведанта.

Богът се съгласил да чуе беседите на Бхачря върху Веднта и двамата се разположили в храма на Бог Джаганнтха. Бхачря говорил непрекъснато в продължение на седем дни, а Богът го слушал много внимателно, без да каже нищо. Мълчанието на Бога предизвикало някои съмнения в сърцето на Бхачря и той попитал Бога защо не пита нищо и не прави никаква забележка върху начина, по който му обяснява Веднта.

Богът се представял пред Бхачря за глупав ученик и си давал ид, че слуша изложението му върху Веднта, само защото Бхачря смятал, че това влиза в задълженията на един саннсӣ. Но Богът не бил съгласен с обясненията му. С това Той давал да се разбере, че веднтистите от Шакара-сампрадя или от коя да е друга сампрадя, които не следват наставленията на Шрӣла Всадева, изучават Веднта механично. Те не разбират напълно това велико знание. Самият автор на Веднта сӯтра е обяснил произведението си в Шрӣмад Бхгаватам. Без да познава Шрӣмад Бхгаватам, човек трудно може да разбере за какво се говори във Веднта.

Бхачря бил изключително образован човек и могъл да улови сарказма в забележките на Бога за веднтистите. Затова се обърнал към Чайтаня Махпрабху с въпрос, защо не пита за това, което не разбира. Бхачря се досещал какво се крие зад пълното мълчание на Бога. То недвусмислено показвало, че Богът има предвид нещо друго и Бхачря го помолил да сподели с него съображенията си.

Тогава Богът отговорил следното: „Уважаеми господине, Аз мога да разбера смисъла на сӯтрите от Веднта, такива като джанмдй ася ята, шстра-йонитвт и атхто брахма-джигс, но когато слушам вашите обяснения, ми е трудно да разбера за какво става дума. Смисълът на сӯтрите е разяснен в самите тях, а вашите обяснения го скриват и го заменят с нещо друго. Вие съзнателно не приемате прякото значение на сӯтрите, а им давате собствени отвлечени тълкувания.“

С това Богът разкритикувал всички веднтисти, които интерпретират Веднта сӯтра според това, което се харесва, и съобразно с ограничените си умствени способности, за да постигнат някакви свои лични цели. Богът осъжда отвлечените тълкувания на автентичните писания като Веднта сӯтра.

Бог Чайтаня продължил: „Във Веднта сӯтра Шрӣла Всадева е обобщил прекия смисъл на мантрите от Упаниадите. За съжаление, вие не приемате прякото им значение. С отвлечените си интерпретации вие ги обяснявате по-различно.

Авторитетът на Ведите е безспорен и е отвъд всякакво съмнение. Това, което е казано във Ведите, трябва да се приема безрезервно, защото в противен случай човек отправя предизвикателство срещу авторитета им.

Раковината и кравешкият тор са костите и изпражненията на две живи същества. Но във Ведите се казва, че те са чисти, и хората приемат чистотата им, защото се доверяват на Ведите.“

Смисълът на това твърдение е, че човек не може да поставя несъвършения си разум над авторитета на Ведите. Трябва да се подчиняваме на наставленията във Ведите такива, каквито са изложени, без да се опитваме да ги нагласяваме според светските си представи. Мнимите последователи тълкуват ведическите предписания посвоему и по този начин във ведическата религия се оформят различни групи и секти. А Бог Буда* направо е отхвърлил авторитета на Ведите и е създал своя собствена религия. Само заради това стриктните последователи на Ведите не приемат будистката религия. Но тези, които се представят за последователи на Ведите, причиняват по-голяма вреда дори от будистите. Будистите имат смелостта открито да отрекат Ведите, а мнимите последователи на Ведите не могат да направят това, макар че всъщност нарушават всичките им предписания. Бог Чайтаня осъжда това.

*По традиция на български се пише и произнася „Буда“ вместо „Буддха“. Навсякъде сме запазили този вариант на името. (Б.пр.)

В тази връзка са много подходящи примерите, които Богът дал с раковината и кравешкия тор. Твърденията на този, който заявява, че щом кравешкият тор е чист, изпражненията на учения брхмаа трябва да са още по-чисти, са измислица. Признава се за чист кравешкият тор, а не изпражненията на високо издигнатия брхмаа. Богът продължил:

Ведическите наставления са самодостатъчни и ако с интерпретациите си някое земно създание се опитва да ги доуточнява, по този начин то отхвърля авторитета им. Глупаво е да се мислим за по-интелигентни от Шрӣла Всадева. В сӯтрите той вече е изложил всичко, което е искал да каже, и участието на разни по-маловажни личности е излишно. Блясъкът на произведението му Веднта сӯтра е ослепителен като слънцето по пладне и когато някой тълкува по свой начин сияйната Веднта сӯтра, той просто се опитва да покрие това слънце с облака на въображението си.

Ведите и Пурите имат една и съща цел. Те утвърждават Абсолютната Истина, която е по-велика от всичко останало. Последната степен в осъзнаването на Абсолютната Истина е съзнанието, че тя е Абсолютната Божествена Личност, която притежава абсолютна власт. По този начин Абсолютната Божествена Личност е изпълнена с богатство, сила, слава, красота, знание и самоотречение. И най-удивителното е, че въпреки всичко това някои представят трансценденталната Божествена Личност за безличностна.

Ведите дават безличностно описание на Абсолютната Истина, за да оборят светските схващания за абсолютното цяло. Личните характеристики на Бога са коренно различни от всякакви материални качества. Всички живи същества са индивидуални личности и неотделими частици от върховното цяло. Щом неотделимите частици са индивидуални личности, не може източникът им да е безличностен. Той е Върховната Личност сред останалите, зависимите личности.

От Ведите научаваме, че всичко води началото си от него (Брахман) и всичко се опира на него. И след разрушението всичко потъва обратно в него. Следователно Той е крайната причина на всички причини, която съдържа в себе си творящото, действеното и разрушаващото начало. Тези начала не могат да бъдат присъщи на безличностен обект.

От Ведите научаваме, че Той, единният, става много. Когато пожелае да направи това, Той поглежда материалната природа. Преди да хвърли поглед върху нея, материалното космическо творение не е съществувало. Оттук следва, че погледът му не е материален. Когато Богът е погледнал материалната природа, материалният ум и сетива още не са съществували. Тези свидетелства на Ведите безспорно доказват, че Богът има трансцендентални очи и трансцендентален ум, а не материални. Така че безличностното му описание е дадено като един вид отрицание на материалната представа за него. То не отрича съществуването на трансценденталната му личност.

В крайна сметка Брахман означава Божествената Личност. Осъзнаването на безличностния Брахман не е нищо друго, освен схващането за материалните проявления, взето със знак минус. Парамтм е локализираният аспект на Брахман, който пребивава във всички видове материални тела. Най-висшата степен на разбиране на Върховния Брахман, това е осъзнаването му като Личност. Така твърдят всички свещени писания. Той е първопричината на всички виу-таттви.

Пурите също са допълнение към Ведите. Ведическите мантри са прекалено трудни за обикновения човек. Жените, шӯдрите и т.нар. два пъти родени от висшите касти не могат да вникнат в смисъла им. Затова в Махбхрата и Пурите ведическите истини са изложени в по-достъпна форма. В молитвите си към момчето Шрӣ Ка Брахм е казал, че на жителите на Враджабхӯми, начело с Шрӣ Нанда Махрджа и Яшодмайӣ, им се е паднало голямо щастие, че вечната Абсолютна Истина им е станала близък роднина.

Ведическата мантра гласи, че Абсолютната Истина няма крака и ръце, но въпреки това се движи по-бързо от всичко и приема всичко, което ѝ се предлага с преданост. Последното категорично утвърждава наличието на личностни характеристики у Бога, макар че неговите ръце и крака се различават от материалните ръце, крака и други сетива.

Следователно Брахман не може да е безличностен, но отвлеченото тълкуване на мантрите създава погрешната представа, че Абсолютната Истина е нещо безличностно. Абсолютната Истина, Божествената Личност, притежава всички достояния, следователно притежава и трансцендентална форма, която съществува вечно, има съвършено знание и изпитва пълно блаженство. Как е възможно тогава да се твърди, че Абсолютната Истина е безличностна?

Брахман, източникът на всички съвършенства, притежава многообразни енергии, които се делят на три вида, според твърденията на Виу Пура (6.7.60). Там се обяснява, че основните трансцендентални енергии на Бог Виу са три. Духовната му енергия и енергията, която представляват живите същества, се наричат висша енергия, а материалната енергия е низша и е възникнала от невежеството.

Енергията на живите същества се нарича кетрагя-шакти. Макар че качествено е равна на Бога, поради невежеството си тя попада под влиянието на материалната енергия и вследствие на това е принудена да изтърпява всякакви материални страдания. Иначе казано, живите същества са разположени в междинната енергия, която се намира по средата между висшата (духовната) и низшата (материалната) енергия. В зависимост от характера на съприкосновението си с тях живото същество заема съответно по-висши или по-низши нива на съществуване.

Както казахме, Богът е отвъд низшата и междинната енергия и духовната му енергия се проявява в три различни аспекта: като вечно битие, вечно блаженство и вечно знание. Що се отнася до вечното битие, то се проявява чрез енергията сандхинӣ, а блаженството и знанието – чрез енергиите хлдхинӣ и савит. Като върховен източник на всички енергии, Богът е върховният повелител на духовната, междинната и материалната енергия. Тези различни видове енергии са свързани с Бога чрез вечно предано служене.

Така Върховната Божествена Личност се наслаждава във вечната си трансцендентална форма. Не е ли поразително, че някой се осмелява да заявява, че Върховният Бог не притежава енергии? Богът управлява всички енергии, а живите същества са неотделими частици от една от тези енергии. Следователно разликата между тях и Бога е огромна. Как тогава може да се говори, че Богът и живите същества са едно и също нещо? В Бхагавад-гӣт също се обяснява, че живите същества принадлежат към висшата енергия на Бога. Съгласно закона за тясната взаимовръзка между енергията и източника ѝ в същото време те не се различават помежду си. Това означава, че в качеството си на енергоизточник и на енергия Богът и живите същества не се различават помежду си.

Земята, водата, огънят, въздухът, етерът, умът, интелигентността и егото са низши енергии на Бога, но живите същества нямат с тях нищо общо, защото са висша енергия. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (7.4-5).

Трансценденталната форма на Бога съществува вечно и е изпълнена с трансцендентално блаженство. Нима е възможно такава форма да бъде създадена от материалното проявление на доброто? Затова всеки, който не вярва, че Богът има форма, със сигурност е демон и атеист и е недокосваема персона нон грата, която заслужава наказанията на владетеля на ада.

Будистите са атеисти, защото не почитат Ведите, но тези, които не зачитат заключенията на Ведите, но се представят за техни последователи, са много по-опасни от будистите.

Шрӣ Всадева е постъпил много великодушно, като е изложил ведическото знание във Веднта сӯтра, но този, който слуша коментарите на школата на мвдӣте (представяна от Шакара-сампрадя), със сигурност ще се отклони от пътя на духовното осъзнаване.

Веднта сӯтра започва с теорията за еманациите. Всички космически проявления произлизат от Абсолютната Божествена Личност чрез различните ѝ непроницаеми енергии. Тази теория можем да илюстрираме с примера за философския камък. Този камък може да превърне в злато неограничено количество желязо, но въпреки това самият той остава непроменен. По същия начин чрез непроницаемите си енергии Върховният Бог може да сътвори всички проявени светове и въпреки това да остане цялостен и неизменен. Той е пӯра (цялостен) и макар че от него водят началото си безкраен брой пӯри, Той винаги си остава пӯра.

Школата на мвдӣте отстоява теорията си за илюзията, основавайки се на това, че теорията за еманациите сякаш води до признаването на изменчивостта на Абсолютната Истина. Ако наистина е така, значи Всадева греши. За да избегнат това заключение, те умело са съчинили теорията за илюзията. Но светът, космическото творение, не е нереален, както твърдят мвдӣте. Той просто съществува временно. Не трябва да наричаме преходното нереално в точния смисъл на тази дума. Но представата, че живото същество е материалното тяло, е напълно погрешна.

Праава (о), или окра, е изначалният ведически химн. Този трансцендентален звук е тъждествен с формата на Бога. Праава окра е в основата на всички ведически химни. Тат твам аси е една второстепенна сентенция във ведическата литература и по тази причина не може да бъде изначалният ведически химн. Шрӣпда Шакарчря придава по-голямо значение на второстепенното тат твам аси, отколкото на изначалния принцип окра.

Така Богът говорил върху Веднта сӯтра и оборил всички твърдения на мвдӣте*. Бхачря се опитал да защити себе си и школата на мвдӣте с помощта на логически и граматически уловки, но бил победен от неоспоримите аргументи на Бога. Бог Чайтаня заявил, че всички сме вечно свързани с Божествената Личност и че вечната ни позиция във взаимоотношенията ни с Бога е преданото служене. Резултатът от тези взаимоотношения е постигането на прем, любов към Бога. Когато постигнем любовта към Бога, от това по естествен начин произтича и любовта към всички други живи същества, защото Богът е съвкупността от всички същества.

Бог Чайтаня казал, че освен тези три неща: вечната връзка с Бога, взаимоотношенията ни с него и постигането на любов към него, всичко друго във Ведите е безполезно и измислено.

По-нататък Богът добавил, че философията на мвдӣте, проповядвана от Шрӣпда Шакарчря, е недействително обяснение на Ведите, но Шакарчря е трябвало да я проповядва, защото такава е била волята на Божествената Личност. В Падма Пура се казва, че Върховният Бог наредил на негова светлост Шива да отклони човечеството от него (Върховния Бог). Шива трябвало така да прикрие Личността на Бога, че хората да бъдат поощрени да умножат потомството си. Негова светлост Шива казал на Девӣ: „В Кали-юга аз ще дойда като брхмаа и ще проповядвам философията мвда, която не е нищо друго, освен прикрит будизъм.“

Бхачря изслушал всичко, което Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху казал, и бил поразен. Той само гледал Бога с благоговение и страхопочитание, без да може да продума. Бог Чайтаня го извадил от вцепенението му, като го уверил, че няма защо да се удивява: „Аз казвам, че да се отдава предано служене на Личността на Бога е най-висшата цел на човешкия живот.“ След това Той се позовал на една шлока от Бхгаватам и го убедил, че дори освободените души, които са потопени в духа и духовното осъзнаване, също се обръщат към преданото служене на Бог Хари, защото трансценденталните качества, присъщи на Божествената Личност, привличат дори техните сърца.

След това Бхачря пожелал да чуе обяснението на шлоката тмрма от Бхгаватам (1.7.10). Богът помолил да я обясни първо Бхачря и казал, че след това и Той ще даде тълкуванието си. Бхачря обяснил шлоката, както подобава на един учен, като се опирал най-вече на логиката. Той я обяснил по девет различни начина, основаващи се на логиката, защото бил най-известният логик по онова време.

Богът го изслушал, благодарил му за научния анализ на шлоката и на свой ред я обяснил по шейсет и четири различни начина, различни от деветте, които дал Бхачря.

След обясненията на шлоката тмрма Бхачря се убедил, че такова научно изложение не е по силите на никое земно създание.*<$Ф> Малко преди това Шрӣ Гопӣнтха чря се опитвал да убеди Бхачря в божествеността на Шрӣ Чайтаня Махпрабху, но тогава той не можел да приеме това. Но сега бил поразен от обясненията на Бога върху Веднта сӯтра и върху шлоката тмрма и разбрал, че е извършил много голямо оскърбление в лотосовите му крака, като не е разпознал в него самия Ка. Тогава той се отдал на Бог Чайтаня, разкайвайки се за предишното си отношение към него. Богът бил великодушен и не го отхвърлил. Поради безпричинната си милост Бог Чайтаня се появил пред него първо като четириръкия Нряа, а след това като двуръкия Бог Ка с флейта в ръка.

Бхачря веднага паднал в лотосовите крака на Бога и започнал да го възхвалява, като съчинявал множество подходящи за случая шлоки. По милостта на Бога той съставил повече от сто такива шлоки. Тогава Богът го прегърнал и Бхачря, изпадайки в трансцендентален екстаз, загубил физическо възприятие за живота. Сълзи, треперене, сърцебиене, изпотяване, чувства, които преливат на вълни, танц, пеене, викове – в тялото на Бхачря се проявили всички осем признака на транса. Шрӣ Гопӣнтха чря бил изненадан и много се радвал на прекрасното преображение на шурея си, осъществено по милостта на Бога.

От стоте прочути шлоки, с които Бхачря възхвалявал Бог Чайтаня, следните две имат особено значение, защото обясняват същността на мисията му:

1. Отдавам се на Божествената Личност, появила се сега като Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху. Той е океан от милост. Той е дошъл, за да ни даде знание, да ни научи на непривързаност към материята и как да му отдаваме предано служене.

2. Тъй като с течение на времето преданото служене на Бога е било покрито от забрава, Богът се е появил, за да възстанови принципите му. Затова аз отдавам смирените си почитания в лотосовите му крака.

Бог Чайтаня обяснил, че думата мукти е синоним на думата Виу, Божествената Личност. Да постигнем мукти, т.е. освобождение от робството в материалното битие, означава да служим на Бога.

След това Богът се отправил към Южна Индия, където искал да остане известно време, и превърнал в предани на Бог Шрӣ Ка всички, които срещнал по пътя си. Те от своя страна помогнали на още много други да поемат пътя на преданото служене (бхгавата-дхарма). Така Бог Чайтаня стигнал до бреговете на Годварӣ, където срещнал Шрӣла Рмнанда Ря, губернатор и наместник на Махрджа Пратпарудра, царя на Ориса. Разговорите му с Рмнанда Ря са от голямо значение за висшето осъзнаване на трансценденталното знание. Те представляват цяла книга, но тук ние ще им направим само най-обобщено изложение.

Шрӣ Рмнанда Ря вече бил постигнал себепознание и бил напълно освободена душа, макар по обществено положение да принадлежал към каста, по-ниска от брахминската. Той не бил приел живот в отречение и освен това бил висш правителствен чиновник в щата. Въпреки това заради дълбоките му прозрения в трансценденталното знание Шрӣ Чайтаня Махпрабху го приел като освободена душа. По същия начин Богът приел Шрӣла Харидса хкура, един от първите си предани, който произхождал от семейство на мохамедани. Много още велики предани на Бога произхождали от различни общности, секти и касти. Богът вземал под внимание единствено равнището на преданото служене, което отдавал съответният човек. Той не се интересувал от външната обвивка на човека, а само от душата му и от дейностите ѝ. От това можем да разберем, че всички мисионерски дейности на Бога са били на духовно равнище. Култът на Шрӣ Чайтаня Махпрабху, култът бхгавата-дхарма, няма нищо общо със светските дейности – със социологията, политиката, икономическото развитие или която и да е друга област от живота. Шрӣмад Бхгаватам е чисто трансцендентална потребност на душата.

Когато на брега на Годварӣ срещнал Шрӣ Рмнанда Ря, Богът отворил дума за варшрама-дхарма, която следват индусите. Шрӣла Рмнанда Ря казал, че като следва принципите на варшрама-дхарма – четирите обществени подразделения и четирите начина на живот, – всеки ще може да осъзнае Трансцендентното. Мнението на Бога било, че системата варшрама-дхарма е повърхностна и няма почти нищо общо с най-висшето осъзнаване на духовните ценности. Висшето съвършенство в живота е да се откъснем от материалните привързаности и според степента на това отречение да се посветим на трансцендентално любовно служене на Бога. Божествената Личност ще признае живото същество, което напредва в тази насока. Следователно преданото служене е върхът в процеса на развиването на знание. Когато Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, се появил, за да спаси всички паднали души, Той препоръчал на живите същества да вървят по този път, за да се освободят. Всички живи същества, които са произлезли от Върховната Абсолютна Божествена Личност, трябва да я обожават, като ѝ посвещават всичките си дейности, защото всичко, което виждаме, е експанзия на енергията ѝ. Това е пътят към истинското съвършенство, който е одобрен от всички чрии от миналото и настоящето. Системата варшрама се основава малко или повече на нравствени и етични принципи и затова много малко може да ни помогне да осъзнаем Трансцендентното. Бог Чайтаня я отхвърлил като повърхностна и помолил Рмнанда Ря да продължи да изследва този въпрос.

Тогава Шрӣ Рмнанда Ря предложил отречение от плодоносните дейности в името на Бога. В тази връзка Бхагавад-гӣт (9.27) съветва следното: Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да отдаваш и на каквито и изпитания да се подлагаш, прави това само заради мен. Това самоотречение предполага, че човек съзнава, че схващането за Личността на Бога е на едно стъпало по-високо от безличностното схващане на варшрама-дхарма, но все още той не осъзнава ясно взаимоотношенията на живото същество с Бога. Затова Бог Чайтаня отхвърлил и това предложение и помолил Рмнанда Ря да продължи нататък.

После Ря предложил откъсване от варшрама-дхарма и приемане на преданото служене. Богът не одобрил и това предложение, като обяснил, че човек не трябва рязко да променя положението си, защото това може и да не донесе желания резултат.

След това Ря изказал предположението, че най-висшето достижение за живото същество е духовното осъзнаване, лишено от материални схващания за живота. Богът отхвърлил и това предложение, защото под предлог на такова осъзнаване редица недобросъвестни личности вече са създавали голям хаос. Духовното осъзнаване не може да се осъществи в един миг. Накрая Ря предложил искрено общуване с душите, постигнали себепознание, и смирено слушане на трансценденталното послание, описващо забавленията на Божествената Личност. Бог Чайтаня горещо приветствал това предложение. То се подкрепя от думите на Брахмджӣ, който е казал, че Божествената Личност е аджита, т.е. този, който не може да бъде победен и когото никой не може да достигне. Но аджита може да стане джита (победен) по един много прост и лесен начин – човек да престане горделиво да се провъзгласява за самия Бог. Трябва да сме много смирени и покорни и да се опитваме да живеем в мир, като слушаме словата на трансцендентално себепозналите се души за посланието на бхгавата-дхарма – религията, възхваляваща Върховния Бог и преданите му. Всички живи същества притежават естествената склонност да възхваляват някой велик човек, но не са се научили да възхваляват Бога. Човек може да постигне съвършенството на живота просто като възхвалява Бога в обкръжението на себепознали се предани на Бога.* Преданите, които всецяло са се отдали на Бога, са постигнали себепознание и не са привързани към материалните блага. Материалното благополучие и сетивното наслаждение и развитието им са действия на невежеството в човешкото общество. В общество, което се е откъснало от общуването с Бога и преданите му, мирът и приятелството са невъзможни. Затова човек е длъжен да се стреми да общува с чисти предани и да ги изслушва търпеливо и смирено, независимо от общественото положение, което заема. Нито високото, нито ниското обществено положение имат отношение към напредъка по пътя на себепознанието. Единственото, което човек трябва да прави, е редовно да слуша тези освободени души. Учителят може да дава лекции върху ведическата литература, като следва стъпките на предишните чрии, осъзнали Абсолютната Истина. Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху е препоръчал този прост метод за себепознание, известен под името бхгавата-дхарма. Шрӣмад Бхгаватам е съвършеното ръководство за постигането на тази цел.

Освен тези теми, Богът и Шрӣ Рмнанда Ря, две велики личности, обсъждали в разговорите си и още по-възвишени духовни въпроси, но засега се въздържаме да ги коментираме, защото човек трябва да е достигнал духовно равнище, преди да може да чуе останалите беседи с Рмнанда Ря. Те са изложени в една друга наша книга (Ученията на Бог Чайтаня).

В заключение Богът посъветвал Шрӣ Рмнанда Ря да се оттегли от поста си и да дойде в Пурӣ, където да живеят заедно, наслаждавайки се на трансценденталните си взаимоотношения. След известно време Рмнанда Ря напуснал службата си в правителството и получил от царя пенсия. После се върнал в дома си в Пурӣ, където станал един от най-доверените предани на Бог Чайтаня. В Пурӣ живеел още един човек, който също бил много близък с Чайтаня Махпрабху. Той се наричал Шикхи Мхити. Потопен в поверителни разговори за духовните ценности с трима-четирима от придружителите си, Богът прекарал в Пурӣ осемнайсет години на духовен транс. Тези разговори са записани от личния му секретар Шрӣ Дмодара Госвмӣ, един от четиримата най-близки предани на Бога.

Богът пътувал много из цяла Южна Индия. Великият мъдрец от провинция Махрра, известен под името Свети Тукрма, също получил посвещение от Бога. След посвещението си той буквално залял цялата провинция с движението на сакӣртана – в югозападната част на великия индийски полуостров този трансцендентален поток не е спрял и до ден-днешен.

В Южна Индия Богът открил две много важни древни книги: Брахма-сахит* и Ка-кармта. Те са изключително ценни авторитетни трудове, препоръчвани за всички предани. След като обиколил Южна Индия, Богът се върнал в Пурӣ.

Когато пристигнал в Пурӣ, всички предани, които тъгували от раздялата с него, отново се пробудили за живот. Богът останал там, за да продължи забавленията си, пълни с трансцендентални откровения. Най-значителното събитие от това време била срещата му с цар Пратпарудра. Царят бил велик предан на Бога и гледал на себе си като на прост слуга, който чисти пода в храма. Шрӣ Чайтаня Махпрабху много високо ценял смирението му. Царят помолил Бхачря и Ря да му уредят среща с Бога. Но когато двамата верни последователи на Бог Чайтаня помолили Бога за това, Той категорично отказал, въпреки че Рмнанда Ря и Срвабхаума Бхачря му били лични придружители. Богът твърдял, че за един саннсӣ близостта със светски личности, чието съзнание е погълнато от мисли за пари и жени, е опасна. Богът бил съвършен саннсӣ. Нито една жена не можела да се приближи до него дори за да отдаде почитания. Местата, където жените сядали, били разположени на безопасно разстояние от него. Богът бил съвършен учител и чря и много стриктно следвал правилата във връзка с всекидневните задължения на саннсӣте. Богът бил не само божествена инкарнация – Той притежавал и качествата на съвършено човешко същество и поведението му било безупречно. Когато действал от позициите на чря, Той бил по-страшен от мълния и по-нежен от роза. Един от спътниците му, Харидса младши, допуснал голяма грешка, като погледнал с желание една млада жена. Богът е Свръхдушата и веднага усетил похотта в сърцето му. Той го прогонил от обкръжението си и никога не го приел обратно, макар че го умолявали да прости на Харидса младши за тази грешка. По-късно Харидса младши се самоубил, защото не могъл да понесе раздялата с Бога и обкръжението му. Дори когато донесли на Бога вестта за самоубийството, Той още не бил забравил грешката и казал, че Харидса е застигнат от справедливо наказание.

Когато ставало дума за спазване на принципите на живота в отречение, Богът бил неумолим и макар да знаел, че цар Пратпарудра е велик предан, Той отказал да се срещне с него само защото царят бил човек, който си има работа с пари. С примера си Богът искал да подчертае какво трябва да бъде поведението на един трансценденталист. Един трансценденталист няма нищо общо с жените и парите, затова трябва да избягва близкия контакт с тях. Но преданите направили така, че царят успял да получи милостта на Бога. Това означава, че във великодушието си към начинаещите любимите предани на Бога са по-щедри и от самия него. Затова чистите предани никога не оскърбяват лотосовите крака на другите чисти предани. Милостивият Бог може да прости прегрешенията срещу своите лотосови крака, но оскърблението срещу краката на някой предан е много опасно за този, който наистина иска да напредне в преданото служене.

Докато Бог Чайтаня се намирал в Пурӣ, по време на Ратха-тр – празника с колесници на Бог Джаганнтха – идвали да го видят хиляди негови предани. Важно място в празника на колесниците заемало почистването на храма Гуич под прякото ръководство на Бога. Всеобщото движение на сакӣртана в Пурӣ било нещо удивително за повечето хора. То е начинът, по който можем да насочим обикновените хора към духовно осъзнаване. Бог Чайтаня е положил началото на масовия сакӣртан и всички държавници и обществени водачи по света могат да се възползват от това духовно движение, за да се запазят чисти човешките отношения и в обществото да цари мир и приятелство. Цялото човечество има нужда от това.

След известно време Богът отново тръгнал на обиколка из Северна Индия и решил да посети Вндвана и околностите ѝ. Той минал през джунглите на Джхарикхаа (Мадхя Бхрата) и всички диви зверове се присъединили към сакӣртана. Всички тигри, слонове, мечки и сърни участвали в сакӣртана заедно с Бога. С това Той доказал, че когато се разпространява движението на сакӣртана (общото възпяване и прославяне на името на Бога), в мир и разбирателство могат да живеят дори дивите животни, да не говорим за хората, за които се предполага, че са цивилизовани. Нито един човек по света няма да откаже да се присъедини към движението на сакӣртана. Това движение не се ограничава до определени касти, вероизповедания, цвят или биологически вид. Бог Чайтаня е позволил дори на дивите животни да се включат във великото му движение и това е пряко свидетелство за величието на мисията му.

На връщане от Вндвана Той се отбил най-напред в Прага, където срещнал Рӯпа Госвмӣ и по-малкия му брат Анупама. След това се спуснал към Бенарес. В продължение на два месеца наставлявал Шрӣ Сантана Госвмӣ по въпросите на трансценденталната наука. Тези наставления са доста обширни и е невъзможно да ги представим тук в първоначалния им вид. Но ето основните им идеи.

Сантана Госвмӣ (известен по-рано като Скара Маллика) бил на служба в кабинета на министрите на бенгалското правителство по време на управлението на Набоб Хюсеин Шах. Той напуснал службата си и решил да се присъедини към Бога. На връщане от Вндвана Бог Чайтаня отседнал във Врасӣ при Шрӣ Тапана Мишра и Чандрашекхара, на които помагал един брхмаа от Махрра. По това време главна фигура във Врасӣ бил един велик саннсӣ от школата на мвдӣте, който се казвал Шрӣпда Пракшнанда Сарасватӣ. Докато Богът бил във Врасӣ, всеобщото движение на сакӣртана непрекъснато водело при него нови и нови хора. Навсякъде, където отидел, особено в храма Вишвантха, го следвали хиляди поклонници. Някои били привлечени от външността му, други – от мелодичните му песни, които възхвалявали Бога.

Саннсӣте мвдӣ назовават себе си с титлата Нряа. И днес Врасӣ е залят от множество подобни саннсӣ. Някои хора, които били виждали Бога по време на сакӣртана, смятали, че Той е истинският Нряа, и тази вест стигнала до обкръжението на великия саннсӣ Пракшнанда.

В Индия постоянно съществува нещо като духовно съперничество между школите на мвдӣте и на бхгаватите и затова когато Пракшнанда чул за Бог Чайтаня, той се изказал пред вестоносците много пренебрежително за него, защото знаел, че Чайтаня Махпрабху е саннсӣ ваиава. Той подценявал дейностите на Бога, защото смятал движението на сакӣртана, което Богът проповядвал, за религиозна сантименталност. Пракшнанда бил изучил Веднта до най-малките подробности и посъветвал последователите си да се задълбочат във Веднта и да не обръщат внимание на сакӣртана.

Един благочестив брхмаа, който бил станал предан на Бога, не одобрил думите на Пракшнанда и отишъл при Бог Чайтаня, за да изрази съжалението си по този повод. Той казал на Бога, че когато споменал пред Пракшнанда Свмӣ името му, последният се изказал много остро по адрес на Бога, макар че брхмаът го чул няколко пъти да споменава името Чайтаня. Брхмаът бил удивен, че Пракшнанда не можел да произнесе Ка дори веднъж, въпреки че няколко пъти произнесъл името Чайтаня.

Богът се усмихнал и обяснил на този предан защо мвдӣте не могат да произнесат святото име на Ка: „Мвдӣте са оскърбители на лотосовите крака на Ка, макар че на устата им постоянно са думи като брахма, тм или чайтаня. А този, който оскърбява лотосовите крака на Ка, наистина не може да произнесе святото му име. Името Ка и Божествената Личност Ка са тъждествени. В абсолютните владения няма разлика между името, формата и личността на Абсолютната Истина, защото там всичко е трансцендентално блаженство. Между тялото и душата на Божествената Личност Ка няма разлика. По това Той се различава от живите същества, които не са тъждествени с телата си. Поради трансценденталното положение на Ка, Божествената Личност, обикновеният светски човек много трудно може наистина да узнае него, святото му име и слава и пр. Името, славата, формата и забавленията му имат единна трансцендентална същност, която не може да се постигне с помощта на материалните сетива.

Трансценденталните отношения в забавленията на Бога са източник на много по-голямо блаженство от това, което човек получава, когато осъзнава Брахман или се слива с Върховния. Ако не беше така, тогава трансценденталното блаженство на забавленията на Бога нямаше да привлича тези, които вече са постигнали трансценденталното блаженство на Брахман.“

След това преданите свикали голямо събрание, на което поканили всички саннсӣ, включително Бог Чайтаня и Пракшнанда Сарасватӣ. На тази среща двамата учени (Богът и Пракшнанда) дълго беседвали върху духовните стойности на движението на сакӣртана. Тук даваме кратко изложение на разговора им.

Великият саннсӣ мвдӣ Пракшнанда попитал Бога защо е предпочел движението на сакӣртана пред изучаването на Веднта сӯтра. Пракшнанда казал, че четенето на Веднта сӯтра влиза в задълженията на саннсӣте. Какво е подтикнало Бога да се увлече по сакӣртана?

На този въпрос Богът смирено отговорил: „Аз приех сакӣртана вместо изучаването на Веднта, защото съм голям глупак.“ Богът се представял за един от безчислените глупаци на тази епоха, които не притежават никакви способности да изучават философията на Веднта. Опитите на такива хора да изучават Веднта са причинявали много безредици в обществото. Богът продължил: „Духовният ми учител ми забрани да се забавлявам с философията на Веднта, защото съм голям глупак. Каза ми, че е по-добре да възпявам святото име на Бога, защото това ще ме освободи от материалното робство.

В тази епоха на Кали не съществува никаква друга религия, освен възславянето на Бога чрез повтаряне на святото му име – това предписват всички разкрити писания. Духовният ми учител ме е научил на една шлока (от Бхан-нрадӣя Пура):

Така че по волята на духовния си учител Аз възпявам святото име на Хари и направо съм си загубил ума по него. Когато го произнеса, напълно се забравям и понякога се смея, понякога плача или танцувам като побъркан. Аз помислих, че наистина съм полудял от повтарянето на това име, и реших да попитам духовния си учител за това. Той ми каза, че точно такъв трябва да е резултатът от повтарянето на святото име – то предизвиква рядко срещани трансцендентални емоции. Те са белег на любовта към Бога, която е крайната цел на живота. Любовта към Бога е отвъд освобождението (мукти) и затова се нарича пети стадий на духовното осъзнаване. Той е по-висш от стадия на освобождението. Когато възпява святото име на Ка, човек достига равнището на любовта към Бога. За щастие, Аз получих тази благословия.“

При тези думи на Бог Чайтаня Пракшнанда Сарасватӣ го попитал какво лошо има успоредно с възпяването на святото име да се изучава Веднта. Той добре знаел, че по-рано Богът е бил известен като Нимй Паита – изключително образования учен от Навадвӣпа. Като се представял за глупак, Той несъмнено преследвал някаква цел. При този въпрос Богът се усмихнал и казал: „Уважаеми господине, ще отговоря на въпроса ви, ако не възразявате.“

Всички присъстващи саннсӣ много харесали откритото и прямо отношение на Бога и единодушно признали, че няма да се почувстват оскърбени от отговора му, какъвто и да е той. Тогава Богът казал следното:

Веднта сӯтра се състои от трансцендентални думи или звуци, изречени от трансценденталната личност на Бога. Затова Веднта не може да притежава недостатъците, присъщи на хората: грешки, илюзия, лъжа или несъвършенство. Във Веднта сӯтра е изложено посланието на Упаниадите и всичко, което е казано в нея, безусловно е достойно за възхвала. Тълкуванията, които е направил Шакарчря, нямат непосредствено отношение към сӯтрите и затова развалят всичко.

Думата Брахман се отнася до най-великото – това, което е изпълнено с трансцендентални богатства и превъзхожда всичко. В крайна сметка Брахман е Божествената Личност, а отвлечените тълкувания скриват това и утвърждават Брахман като безличностен. Всичко, което се намира в духовния свят, е пълно с трансцендентално блаженство – формата, тялото, местопребиваването и обкръжението на Бога. Всичко притежава вечно знание и блаженство. чря Шакара е тълкувал Веднта в този дух не по своя вина. Но този, който приема обясненията му, със сигурност е обречен. Този, който приема трансценденталното тяло на Божествената Личност като нещо материално, върши най-голямото богохулство.

Богът говорил с Пракшнанда Сарасватӣ почти със същите думи, които изрекъл пред Бхачря в Пурӣ, и с необоримите си доводи разкрил несъстоятелността на тълкуванията на мвдӣте върху Веднта сӯтра. Всички присъстващи саннсӣ провъзгласили Бог Чайтаня за олицетворение на Ведите и за Божествената Личност. Всички саннсӣ поели пътя на бхакти, приели святото име на Бог Шрӣ Ка и вечеряли заедно с Бога, който седял по средата. След преобразяването на саннсӣте славата на Бог Чайтаня във Врасӣ нараснала още повече и хиляди хора се събирали да го видят със собствените си очи. Така Богът утвърдил първостепенното значение на шрӣмад-бхгавата-дхарма и удържал победа над всички останали системи за духовно себепознание. След това целият Врасӣ бил обхванат от трансценденталното движение на сакӣртана.

Докато Богът бил във Врасӣ, там дошъл Сантана Госвмӣ, който вече бил напуснал държавната служба. По-рано той бил държавен министър в правителството на Бенгал, който тогава се намирал под управлението на Набоб Хюсеин Шах. Сантана Госвмӣ срещнал доста трудности при напускането си, защото Набоб искал да го задържи на поста му. Въпреки всичко той пристигнал във Врасӣ и Богът му обяснил принципите на преданото служене. Той му разказал за органически присъщото на живото същество положение, за причината за робството му в условията на материалния свят, за вечната му връзка с Божествената Личност, за трансценденталното положение на Върховната Божествена Личност, за експанзиите на Бога в различни пълни части от инкарнациите, за властта му над различните части на вселената, за природата на трансценденталната му обител, за дейностите на преданото служене и различните етапи в развитието им, за правилата и предписанията, които трябва да се следват, за да се достигне постепенно духовното съвършенство, за белезите на различните инкарнации в отделните епохи и за това, как можем да проверим автентичността им, като се позоваваме на свещените писания.

Наставленията на Бога към Сантана Госвмӣ съставят една голяма глава от повествованието на Шрӣ Чайтаня чаритмта и за да ги обясним в подробности, ще ни е необходима цяла книга. Те са изложени изчерпателно в книгата Ученията на Бог Чайтаня.

Богът посетил всички забележителни места в Матхур и след това се отправил към Вндвана. Бог Чайтаня се бил появил в семейство на брхмаи от най-висшата каста и още повече, бил саннсӣ, учител на всички вари и шрами. Но Той приемал храна от всички ваиави, независимо от класата им. В Матхур брхмаите от кастата санои са смятани за по-нискостоящи в обществената стълбица, но Богът се хранил и в дома на един такъв брхмаа, защото той бил ученик от семейството на Мдхавендра Пурӣ.*

*Според съществуващия обичай учениците се причисляват към готрата (семейството) на духовния учител. (Б.пр.)

Във Вндвана Богът се изкъпал в двайсет и четири прочути места и гхати. Той посетил дванайсетте известни вани (гори). Всички крави и птици в тях го приветствали като добър и стар приятел, а Той започнал да прегръща дърветата едно по едно и чувствал признаците на трансценденталния екстаз. Понякога падал в безсъзнание и тогава го пробуждали със звуците на святото име на Ка. Признаците на трансцендентален екстаз, които се появявали в тялото на Бог Чайтаня, докато Той вървял из горите на Вндвана, са уникални и необясними и ние им даваме само най-кратко описание.

Ето някои от забележителните места във Вндвана, които Богът посетил: Кмявана, дӣшвара, Пвана-саровара, Кхадиравана, Шешашйӣ, Кхела-тӣртха, Бхӣравана, Бхадравана, Шрӣвана, Лаухавана, Махвана, Гокула, Клия-храда, Двдашдитя, Кешӣ-тӣртха. Щом видял мястото, където се бил състоял танцът рса, Той мигом паднал в безсъзнание и потънал в транс. Докато бил във Вндвана, Той живял в Акрӯра-гха.

Във Вндвана личният му слуга Кадса Випра го убедил да се върне обратно в Прага, за да извърши ритуалните къпания по време на Мгха Мелата. Богът се съгласил и те заминали за Прага. По пътя си срещнали няколко патани, сред които бил и един учен молла. Богът разговарял с него и спътниците му и ги убедил, че в Корана също има описания на бхгавата-дхарма и на Ка. Всички патани поели пътя на преданото служене.

Когато се върнал в Прага, близо до храма Бинду-мдхава Бог Чайтаня срещнал Шрӣла Рӯпа Госвмӣ и най-малкия му брат. Този път жителите на Прага го посрещнали с повече уважение. Богът трябвало да отседне у Валлабха Бхаа, който живеел на отсрещния бряг в селото ила, но на път за там се хвърлил в река Ямун. Извадили го с големи трудности, тъй като бил в безсъзнание. Най-накрая Богът се озовал в дома на Валлабха Бхаа – той бил един от най-горещите му привърженици, но по-късно основал собствено разклонение – Валлабха-сампрадя.

На брега на Дашшвамедха-гха в Прага в продължение на десет дни Богът давал наставления на Рӯпа Госвмӣ за науката на преданото служене. Богът му обяснил, че живите същества се делят на осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида. След това му описал човешките видове. Сред тях откроил последователите на ведическите принципи, от тях отделил вършителите на плодоносни дейности, от тях – философите емпирици и накрая от философите откроил освободените души. Богът казал, че чистите предани на Бог Шрӣ Ка всъщност са съвсем малко.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ бил по-малък брат на Сантана Госвмӣ и когато напуснал държавната служба, донесъл у дома си две лодки, натоварени със златни монети. Това означава, че носел със себе си няколко стотици хиляди рупии, събирани през годините на службата му. А преди да напусне дома си, за да отиде при Бог Чайтаня Махпрабху, той разделил богатството си по следния начин: половината отредил за служенето на Бога и на преданите му, една четвърт дал на роднините си и една четвърт оставил за собствени нужди в извънредни случаи. С това той е дал пример на всички семейни.

Богът обучавал Рӯпа Госвмӣ в преданото служене, което сравнил с растение, и го посъветвал да пази много внимателно растението на бхакти от полуделия слон, т.е. от оскърбленията срещу чистите предани. Но това растение трябва да се пази и от желанията за сетивно наслаждение, за монистично освобождение и от стремежа към съвършенствата на хаха йога. Те са препятствия по пътя на преданото служене. По същия начин препятствия за развитието на бхакти, или бхгавата-дхарма, са насилието срещу другите живи същества и желанието за светски придобивки, признание и слава.

В чистото предано служене не трябва да имат място никакви желания за сетивно наслаждение, никакви стремежи към плодовете от дейността и никакво развиване на монистично знание. Човек трябва да се освободи от всички видове обозначения. Когато по този начин постигне трансцендентална чистота, той ще може с пречистените си сетива да служи на Бога.

Докато у нас е налице желанието за сетивно наслаждение, желанието да се слеем с Върховния или да притежаваме мистични сили, няма да можем да достигнем равнището на чистото предано служене.

Преданото служене се извършва на две равнища: предварителна практика и спонтанни емоции. Когато се издигнем до равнището на спонтанните емоции, можем да напредваме по-нататък, като постепенно развиваме духовна привързаност, после чувства, любов и още много, много равнища на предано служене, за които в английския език дори няма съответни думи. Ние сме се опитали да обясним науката за преданото служене в книгата Нектарът на предаността, в чиято основа лежи автентичната Бхакти-расмта синдху от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ.

В трансценденталното предано служене има пет равнища на взаимоотношения с Бога.

1. Етапът на себепознанието, който е разположен непосредствено след освобождението от материалното робство, се нарича шнта, или равнище на неутрални взаимоотношения.

2. След това знанието за вътрешните богатства на Бога се задълбочава и преданите достигат нивото дся.

3. По-нататъшното развитие на взаимоотношенията от нивото дся водят до почтително братско отношение на предания към Бога, а на още по-висше равнище се появява чувството на приятелство между равни. Тези две нива се наричат сакхя, т.е. предано служене в приятелски взаимоотношения.

4. После следва нивото на родителската любов към Бога, което се нарича втсаля.

5. След него е нивото на съпружеската любов, най-висшето равнище на любов към Бога, макар че в качествено отношение между всички тези нива няма разлика. Последното ниво, съпружеската любов към Бога, се нарича мдхуря.

Така Богът дал наставления на Рӯпа Госвмӣ във връзка с преданото служене и го изпратил във Вндвана, за да направи разкопки по забравените места на трансценденталните забавления на Бога. След това Богът се върнал във Врасӣ, освободил саннсӣте и дал наставления на по-големия брат на Рӯпа Госвмӣ, за което вече говорихме.

Писмените наставления на Бога съставят само осем шлоки, известни като Шикака. Всички останали обширни произведения върху божествения му култ са написани от главните му последователи – шестимата Госвмӣ на Вндвана – и от техните последователи. Култът на философията на Чайтаня е много по-богат от всеки друг култ и е признат за живата религия на днешното време, която е способна да се разпространи като вишва-дхарма, т.е. вселенска религия. Щастливи сме, че тази мисия е продължена от такива вдъхновени мъдреци, като Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа и учениците му. С нетърпение ще чакаме щастливите дни, когато по целия свят ще се утвърди бхгавата-дхарма, према-дхарма, началото на която даде Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху.

Ето осемте шлоки, оставени от Бога:

1

Слава на сакӣртана на Шрӣ Ка – той изчиства сърцето от праха, събирал се дълги години, и угася пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сакӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцендентално знание. То увеличава океана от трансцендентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.

2

О, Господи, дори едно твое свято име може да благослови всички живи същества, а Ти имаш стотици и хиляди имена, такива като Ка и Говинда. В тези трансцендентални имена Ти си вложил всичките си трансцендентални енергии. Няма дори строги и точни правила за възпяването им. О, Господи, Ти великодушно си ни дал възможност да Те достигнем лесно чрез възпяването на святите Ти имена, но аз съм толкова злощастен, че дори не изпитвам влечение към тях.

3

Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се мисли за по-нищожен и от сламката, паднала на улицата. Човек трябва да е по-търпелив и от дърво, да е лишен от всякакво чувство за лъжлив престиж и да е готов да отдава на другите цялата си почит. Само с такъв ум човек ще може да възпява святото име на Бога постоянно.

4

О, всемогъщи Господи, не искам да трупам богатства, нито да притежавам красиви жени, нито да имам последователи. Искам само да Ти отдавам безкористно предано служене живот след живот.

5

О, сине на Махрджа Нанда (Ка), аз съм вечен твой слуга, но по някакъв начин съм паднал в океана на раждането и смъртта. Моля Те, спаси ме от този океан и ми позволи да бъда една от прашинките в лотосовите Ти крака.

6

О, Господи, кога от очите ми ще бликнат прекрасни сълзи на любов, докато възпявам святото Ти име? Кога гласът ми ще секне и космите по тялото ми ще настръхнат при произнасянето на името Ти?

7

О, Говинда! Всеки миг от болезнената раздяла с Теб ми се струва като дванайсет години. Сълзи се стичат от очите ми като пороен дъжд, защото без Теб целият свят опустява.

8

За мен няма друг Бог, освен Ка, и Той ще остане такъв дори ако ме притиска твърде силно в прегръдките си или разбива сърцето ми, като не се явява пред мен. Той е напълно свободен да прави всичко, което поиска, защото е моят обожаван Бог завинаги.