ТЕКСТ 12
ки праматтася бахубхи
парокаир хянаир иха
вара мухӯрта видита
гхаате шреясе ята
ким – каква е; праматтася – на обърканите; бахубхи – от много; парокаи – неопитни; хянаи – години; иха – в този свят; варам – по-добре; мухӯртам – един миг; видитам – съзнаващ; гхаате – да се опита; шреясе – за върховното добро; ята – чрез това.
Каква полза от дългия живот в този свят, ако човек го е пропилял, без да помъдрее? По-добре само миг живот, но изживян в пълно съзнание, защото този миг ще запали у човека стремежа да търси върховното добро.
Шрӣла Шукадева Госвмӣ обяснил на Махрджа Парӣкит колко важно е всички цивилизовани хора да повтарят святото име на Бога. За да окуражи царя, на когото му оставало да живее само седем дена, Шрӣла Шукадева Госвмӣ казал, че няма никакъв смисъл човек да живее стотици години, ако не знае проблемите на живота; по-добре да живее само един миг, но с пълно съзнание за върховната цел, която трябва да постигне. Върховната цел на живота е вечността, вечното знание и блаженството. Измамени от външния облик на материалния свят, хората се отдават на животинските си склонности за ядене, пиянство и забавления и пропиляват живота си, без да забележат, че ценните години неусетно се изнизват. Трябва да разберем, че човешкият живот е даден на обусловените души, за да постигнат духовен успех, а повтарянето на святите имена на Бога е най-лесният път към тази цел. В предишната шлока стана дума за това. Сега можем да задълбочим познанията си върху различните видове оскърбления, които могат да се допуснат в нозете на святото име. Шрӣла Джӣва Госвмӣ Прабху цитира различни автентични писания, умело подкрепяйки с доказателства казаното вече за оскърбленията в нозете на святото име. Като се позовава на Виу-мала Тантра, той доказва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове. Цитирайки Мркаея Пура, Шрӣ Госвмӣджӣ казва, че човек никога не трябва да говори против преданите на Бога или да слуша, когато други клеветят предан на Бога. Той трябва да възпре хулителя, като му отреже езика, а ако не може да направи това, трябва по-скоро да предпочете да се самоубие, отколкото да слуша оскърбления срещу предан на Бога. Заключението е, че човек не трябва нито да оскърбява, нито да позволява на други да оскърбяват преданите на Бога. Що се отнася до разликата между святото име на Бога и имената на полубоговете, свещените писания (Бхагавад-гӣт, 10.41) посочват, че всички същества, надарени с някакво могъщество, са неотделими частици от върховния енергоизточник, Бог Ка. С изключение на самия Бог, всички са подчинени. Никой не е независим от Бога. Никой не е по-могъщ от енергията на Върховния Бог, никой не е и равен на нея, затова ничие име не може да се равнява по могъщество с името на Бога. Като повтаря святото име на Бога, човек се сдобива не само с резултатите от повтарянето на имената на всички полубогове, взети заедно, но и с нещо повече. Затова не трябва да се слага знак на равенство между святото име на Бога и другите имена. Брахм, Шива и останалите полубогове не могат да бъдат равни на Върховния Бог Виу. Могъщото свято име на Бога може да освободи човека от последиците на всичките му грехове, но този, който иска да използва трансценденталната му сила за недостойни дела, е най-пропадналият на света. Богът и представителите му никога не прощават на такива хора. И така, човек трябва да посвети живота си на прославяне на Бога, без да извършва оскърбления. Дори ако продължава само един миг, такъв живот пак е по-добър от дългия живот, прекаран в невежество. Животът в невежество е като живота на дърветата и на другите живи същества, които живеят по десетки хиляди години, но не осъществяват никакъв духовен напредък.