ТЕКСТ 13

Човек, който има чувство за отговорност, винаги трябва да помни кой е най-важният дълг на човешкия живот. Животът не се свежда само до задоволяване насъщните потребности на тялото. Човек трябва да има съзнание за дълга си, за да постигне възможно най-добро положение в следващия си живот. Човешкият живот ни е даден, за да се подготвим за изпълнението на този основен дълг. Тук Махрджа Кхавга е наречен свят цар, защото въпреки отговорностите на държавното управление никога не забравил най-важния си дълг в живота. Такива били и другите рджари (святи царе) – Махрджа Юдхихира и Махрджа Парӣкит. Те са пример за отговорно отношение към най-важния дълг. Полубоговете повикали Махрджа Кхавга на райските планети, за да се сражава с демоните. Царят се сражавал за удоволствие на полубоговете и те, доволни от служенето му, от благодарност поискали да го възнаградят с нещо материално. Махрджа Кхавга обаче никога не забравял основния си дълг и затова ги попитал колко му остава да живее. Това доказва, че той искал повече да се приготви за следващия си живот, отколкото да получи от полубоговете материални блага. И така, полубоговете отвърнали, че животът му ще продължи още един миг. Тогава царят веднага напуснал небесното царство, където има в изобилие най-висши материални наслади, слязъл на Земята и приел последно убежище при Божествената Личност, закрилника на всички. Великото му начинание се увенчало с успех и той постигнал освобождение. Въпреки че всичко продължило само миг, святият цар удържал пълна победа, защото постоянно помнел най-важния си дълг. С това Шукадева Госвмӣ окуражил Махрджа Парӣкит да изпълни първостепенния си дълг – да слуша Шрӣмад Бхгаватам, повествованието за величието на Бога, въпреки че му оставали само седем дена. По волята на Бога Махрджа Парӣкит веднага срещнал великия Шукадева Госвмӣ и в Шрӣмад Бхгаватам е описано онова голямо духовно съкровище, което мъдрецът завещал на царя.