ТЕКСТ 15
анта-кле ту пуруа
гате гата-сдхваса
чхиндд асага-шастреа
спх дехе 'ну йе ча там
анта-кле – в края на живота; ту – но; пуруа – човек; гате – достигнал; гата-сдхваса – без никакъв страх от смъртта; чхиндт – трябва да пререже; асага – непривързаност; шастреа – с оръжието на; спхм – всички желания; дехе – на материалната обвивка; ану – относно; йе – всичко това; ча – също; там – тях.
В края на живота си човек трябва да бъде смел и да не се бои от смъртта. Но преди това той трябва да сложи край на привързаностите към материалното си тяло и към нещата, свързани с него, и да се освободи от всички желания, съпътстващи тялото.
Нелепостта на материализма намира израз във факта, че хората действат така, като че ли ще живеят в този свят вечно, макар да е очевидно, че рано или късно ще бъдат принудени да изоставят всичко, което са създали с помощта на ценната си човешка енергия. Тъй като не знаят за съществуването на душата, великите държавници, учени, философи и пр. наивно смятат, че този живот, траещ само няколко мига, е всичко, и че след смъртта няма нищо. От липса на знание дори тези, които се числят към т.нар. „учени“ среди, пропиляват човешката си енергия, ужасните последици от което вече остро се усещат. И въпреки това глупавите материалисти не се замислят какво ги очаква в следващия им живот. Първото наставление на Бхагавад-гӣт, което всеки човек трябва да знае, е че индивидът (живото същество) не загива със смъртта на тялото, което не е нищо друго, освен една връхна дреха за душата. Както човек сменя старите си дрехи, така индивидуалното живо същество сменя тялото си и тази промяна се нарича смърт. Следователно смъртта е процес на смяна на тялото, след като изтече поредният живот. Интелигентният човек трябва да се подготви за тази смяна, за да получи най-добрия вид тяло за следващия си живот. Най-висшият вид тяло е духовното тяло; такова тяло получават ония, които се връщат обратно в царството на Бога или попадат във владенията на Брахман. За това ще говорим подробно във втора глава на тази песен. Що се отнася до смяната на тялото, човек трябва да се подготвя за следващия си живот още отсега. Глупавите хора отдават по-голямо значение на сегашния краткотраен живот, затова невежите водачи на обществото съсредоточават цялото си внимание върху тялото и телесните отношения. Телесните отношения не се ограничават само в рамките на самото тяло, но включват и роднините, съпругата, децата, обществото, родината и още много други неща, на които се слага край с края на живота. След смъртта човек забравя всичко, което е било свързано с тялото му. Нещо подобно изпитваме нощем, когато спим. По време на съня ние забравяме тялото си и всичко, което е свързано с него, макар тази забрава да е временна и да продължава само няколко часа. Смъртта е един сън, продължаващ няколко месеца, през които природните закони определят в зависимост от стремежите ни какъв ще бъде следващият ни престой в затвора на тялото. Следователно човек просто трябва да промени стремежите си, а на това трябва да се научи сега, в човешкия си живот. Обучението може да започне от всеки етап на живота, дори няколко мига преди смъртта, но все пак е най-добре човек да започне да се учи от самото начало на живота си, от степента брахмачаря, и постепенно да мине през степените гхастха, внапрастха и саннса. Системата, която осигурява такова обучение, се нарича варшрама дхарма, или сантана-дхарма – най-добрият начин за постигане на съвършенство в човешкия живот. Затова когато навърши петдесет години, ако не и по-рано, човек трябва да изостави привързаността си към семейството, към обществения и политическия живот и да премине през шрамите внапрастха и саннса, за да се подготви за следващото си съществуване. Глупавите материалисти, предрешени като водачи на хората, са се вкопчили здраво в семейните си дела, без изобщо да възнамеряват да се оттеглят от тях. По този начин те стават жертви на природните закони и отново получават груби тела според дейностите, които са извършвали. В края на живота им хората могат да изразяват почит към тях, но това не означава, че тези глупаци остават незасегнати от природните закони, които здраво обвързват всички. Затова е най-добре човек доброволно да прекъсне връзките си със семейството, обществото, родината и всичко останало, произтичащо от тях, като пренасочи привързаността си към преданото служене на Бога. Тук се казва, че човек трябва да пренебрегне всички желания, възникващи от семейните привързаности. Но той трябва да има възможност да развие по-добри желания, в противен случай няма да успее да се раздели с отвратителните желания. Желанието е неизменна част от природата на живото същество. Живото същество е вечно, затова и желанията, които са нещо естествено за него, също са вечни. Човек не може да спре да желае, но може да промени обекта на желанията си. Той трябва да развие желанието да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тогава желанията му за материални постижения, почести и слава ще намалеят от само себе си, според степента, до която е стигнал в преданото служене. Живото същество е предназначено да служи, затова желанията му така или иначе са съсредоточени около служенето. Като се започне от президента и се стигне до последния просяк на улицата, всички хора служат по някакъв начин на другите. Човек може да постигне съвършенство в това настроение на служене само тогава, когато пренасочи желанието си за служене от материята към духа, от Сатаната към Бога.