ТЕКСТ 16

За да се приготви за по-добър следващ живот, човек трябва да напусне така наречения си дом. Системата на варшрама дхарма, или сантана-дхарма, препоръчва човек да се оттегли от бремето на семейния живот веднага щом прехвърли петдесетте години. Семейният уют и високият жизнен стандарт са основата на съвременната цивилизация, затова след оттеглянето си от активния живот всеки намира за напълно естествено да живее в уютен дом, сред хубави деца и жена, и няма никакво намерение да напуска тази удобна обител. Висшите правителствени служители и министрите остават на доходните си служби до смъртта си и дори през ум не им минава да изоставят домашния уют. В плен на тези халюцинации, материалистите кроят планове за дори още по-удобен живот, но внезапно идва жестоката смърт, която безмилостно ги повлича, заставя ги да напуснат тялото си и да приемат друго тяло. Те приемат друг вид тяло сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот според плодовете на своите дейности. Обикновено тези, които са прекалено привързани към семейните удобства, в следващия си живот получават низше животинско тяло заради извършваните дълги години греховни дейности. Така цялата енергия на човешкия им живот се пропилява. За да избегне привързаностите към недействителни неща и опасността да провали живота си, човек трябва да посрещне сериозно предупреждението на смъртта, когато навърши петдесет години, ако не и по-рано. Всъщност предупредителните знаци за настъпването на смъртта могат да се забележат дори преди достигането на петдесетгодишна възраст, затова през целия си живот човек трябва да се подготвя за по-добро следващо съществуване. Системата сантана-дхарма е организирана така, че последователят ѝ се подготвя за следващия си живот без никаква възможност да провали човешкото си съществуване. Святите места по света са за хората, които са се оттеглили от светския живот, за да се приготвят за по-добро следващо съществуване. В края на живота си, т.е. след петдесетата си година, мъдрите трябва да отидат в такива места и да се устремят към духовно възраждане, за да могат да се освободят от привързаността си към семейството – веригата, която ни държи в материалния свят. Човек трябва да напусне дома си, за да се освободи от материалните привързаности, защото докато е привързан към материалното, няма да може да разбере духовната свобода. Но той не трябва да се задоволява само с напускането на дома или пък да си създава, законно или незаконно, друг дом в святото място. Много хора изоставят домовете си и отиват в святи места, но поради лошо обкръжение и непозволени връзки с другия пол отново си създават семейство. Илюзорната материална енергия е толкова силна, че човек може да попадне под влиянието ѝ на всеки етап от живота си, дори и след като е напуснал щастливото семейно огнище. Затова той трябва да постигне контрол над себе си, като следва обет за полово въздържание и се освободи и от най-малкото желание за полово наслаждение. За този, който иска да извиси съществуването си, половото наслаждение е равно на самоубийство и дори на по-лошо. И така, оттегляне от семейния живот означава човек да овладее всички желания на сетивата си, и особено половите желания. Методът, препоръчан за постигането на това, е да седне на сламена постеля, покрита с еленова кожа и килимче, и да повтаря святите имена на Бога без оскърбления. Целта на процеса е умът да се откъсне от материалните дейности и да се установи върху лотосовите нозе на Бога. Ако следва този прост метод, човек ще може да се издигне до най-високото равнище в духовния живот.